1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

част втора от общо четирите части на анализа ”Македония и първата балканска война” Във втора част от серията си за Македония историкът Карл Савич разглежда създаването на Балканската лига, разкритията за кланетата, тайните допълнения към договорите и други интересни факти, с които регионът е известен.

През април 1911 гръцкият министър-председател Венизелос изпраща нота до София по частни канали с молба България и Гърция да се споразумеят за съвместна защита на християнското население в Македония. Българският министър-председател Иван Гешов първо я посреща с нежелание, но суровите мерки на Турция в Македония и провала от турска страна да се съединят българските и турските железници, го принуждават да промени решението си. Италианско-турската война също така дава подкрепа за конфликт с Турция. На 13 март 1912 година е подписан сръбско-българския договор между Гешов и сръбския премиер Милован Милованович, както и от сръбския цар Петър и българския цар Фердинанд. На 29 май 1912 година следва договор между Гърция и България. В края на септември се подписва договора между Черна гора и България.

Сръбско-българският договор от 13 март се състои от две части – отбранителен съюз и тайно допълнение, което урежда териториалното разделение на Македония. Според него Сърбия трябва да получи цялата територия северно и западно от Шар планина, докато България получава територията източно от Родопите и река Струма. Ако не може да се постигне споразумение за организирането на останалата част от територията в Македония в автономна провинция, тогава България трябва да получи цялата земя от връх Голем до Охридското езеро. Земята между тази линия и границата на контролираната от Сърбия територия в Шар планина е определена като ”спорна зона”. Това е демаркационна линия, по която като арбитър ще се произнесе руския цар.

Балканската лига е резултат от неуспеха на договорите от Сан Стефано и Берлин да разрешат въпроса за Македония. Сърбия и България решават да разрешат въпроса самостоятелно. Уил Монро обяснява по следния начин провала на Берлинския договор: ”Договорът от Берлин даде Македония обратно на турците.” Турската администрация поддържа статуквото и не започва реформи. Според Монро политиката на османската администрация е ”разделяй и владей”, divide et impera. Турският султан Абдул Хамид се опитва да предотврати появата на македонско национална самосъзнание. По време на управлението му от 1876 до 1909 година е забранена употребата на думата Македония. Турската провинция Македония е разделена на три административни единици или вилаети – битолски, скопски и солунски.

След руско-турската война и има три въстания – разложското, кресненското и илинденското. Генералният щаб на Вътрешната македонска революционна организация декларира преди въстанието: ”Ние се вдигаме на оръжие срещу тиранията и безчовечността, ние се борим за свобода и хуманизъм.” За потушаване на въстанието турците разполагат около 175 хиляди войници. Съотношението на македонските срещу турските сили е 1 към 13. Общо 26 хиляди македонци срещу 351 хиляди турци. В началото на въстанието е създадена Крушевската република, която просъществува десет дни. Ръководени и организирани от Никола Карев, македонските въстаници успяват да създадат и гражданска администрация в крушевска област.

Според доклада на международната комисия за изясняване причините и последиците от балканските войни, публикуван през 1914 от фондацията Карнеги във Вашингтон ”има хиляди убити, в крайна сметка от турската отмъстителност са разрушени 200 села, изгорени са 12 хиляди къщи, 3 хиляди жени са озлочестени, изклани са 4700 души и 71 хиляди са без покрив.” След въстанието Русия и Австрия принуждават Турция да въведе реформи в Македония, включително реорганизиране на турската полиция под ръководството и контрола на чуждестранен военен и полицейски персонал. Чуждата намеса обаче не разрешава съществуващите проблеми.

На 28 юли 1908 властта в Турция завзема движението на младите турци. Целите му са османизирането и асимилацията на населението на Македония. През 1909 20-30 хиляди арменски християни са изклани в южна Турция. След като през 1908 в нарушение на берлинския договор Австроунгария анексира Босна и Херцеговина

мюсюлмаски бежанци се преселват в Македония. През 1904 година отслабването на ВМРО позволява на Сърбия, Гърция, България и Румъния да изпращат четници в Македония. През 1907 година там има 110 български, 80 гръцки, 30 сръбски и 8 румънски чети. През август 1912 година 15 хиляди албански четници водени от Хасан Прищина и Исмаил Кемал завземат Скопие. Албанци, босненски мюсюлмани и турски бежанци са обвинени за кланета в Македония. През 1912 там живеят около 800 хиляди мюсюлмани.

Балканската лига се появява, защото Младите турци искат да наложат централизирана власт и да запазят контрола над Македония. Лигата също така е реакция на анексирането на Босна и Херцеговина от Австроунгария през 1908, в явно нарушение на берлинския договор. Френският премиер Раймон Поанкаре счита Русия за главния подбудител на първата Балканска война. Лео Троцки също така вижда машинациите на Великите сили и пише:”Великите сили и на първо място Русия и Австрия винаги са имали пряк интерес да настроят едни срещу други балканските народи и държави, и после когато те са се отслабили взаимно да ги подложат на своето икономическо и политическо влияние.”

Първият български меморандум е съставен през 1911 година и излага българските условия:”Възобновяване на договора от 1904, mutatis mutandis, а ако това се окаже невъзможно трябва да разделим Македония.” Българският дипломат Димитър Ризов е лидерът на македонците и е една от първите личности, разисквали въпроса с Гешов. Ризов е роден в Битоля и по-късно става български посланик в Италия. Той си спомня:”В Битоля имаше няколко гимназии – турска, гръцка, сръбска и българска. За нас всички те бяха едни и същи.” Самият Ризов завършва сръбската гимназия в Битоля, но се счита за македонец.

За да угоди на Австрия цар Фердинанд винаги се противопоставя на договор със Сърбия и българското правителство от опасения за отмъщение от Македонския комитет никога не успява да постигне решение да направи осезаеми отстъпки на Сърбия в Македония. Ризов се съгласява да повлияе на комитета. Руската дипломация и външна политика се съсредоточават над създаването на сръбско-български съюз. Руският външен министър Сергей Сазонов нарежда на руските представители Николас Хартвиг в Белград и Анатол Нехлюдов в София да насърчат Сърбия и България да установят по-тесни дипломатически връзки. Руската цел е противопоставяне на австроунгарското влияние на Балканите. Сръбско-българският договор обаче води до война с османска Турция.