Поглед към Балканите | Политика | DW | 30.07.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

Стогодишното наследство" - анализ на професор Щефан Трьобст

Векът на войните в Югоизточна Европа е старо наследство от Първата световна война. След разпадането на империите на Хабсбургите, османците и Романови в многобройни конгломерати и национални държави, възникнаха безрой така наречени сезонни държави. Всяка една от тях беше застрашена от множество малцинствени проблеми, конфликти на национална основа, неисторически граници, междудържавни сфери на търкания и незащитени пространства. Наследството от Първата световна война в ЮИЕ може да се резюмира под понятието "Балканизация". В съответствие с това, след 1918 година Балканите се превърнаха още по-силно в "барутен погреб", "ябълка на раздора" ,"гнездо на оси" и "задния двор на Европа", отколкото бяха през 19 век. Забравеният поради липсата на открити конфликти по времето на студената война регион, отново се появи на радарния екран на ЕС едва през 1991 година и припомни гигантския конфликтен потенциал, съдържащ се в балканската "кутия на Пандора", отворена от Световната война в Югоизточна Европа.

По-нататък професор Трьобст припомня историческият развой на Първата световна война и анализирайки резултатите и пише:" След войната в Парижките предградия се стигна до пренареждане не само на германската географска карта. Договорите от Трианон за Унграия, Ньой за България и Севр за Османската империя съдържаха в себе си експлозивна смесица от най-различни съставки, които оттам насетне започнаха да определят облика на Балканите. Искането на американския президент Удроу Уилсън за самоопрееделение " Всяка нация - отделна държава и във всяка държава - една нация" беше приложено върху част от Европа, която поради сложната етническа преплетеност на населениетотам беше възможно най- неподходяща за разчленяване по националности и в резултат на което беше от самото начало заредена с високо напрежение. Второ, положени бяха усилия да се реши въпросната дилема чрез международни договори за защита на малцинствата и със създаването на арбитражна инстанция на име общество на народите, но без особен успех. И трето - правеше се съвсем ясна разлика между държави -победителки като Гърция, Румъния и Нова Югославия , и държави- победени като България и Унгария. С многобройните нови и малки държави в ЮИЕ през цялото време между войните избуяваха ирредентистични, сепаратистки и ревизионистки мераци. Непряк резултат от това беше новият тласък за създавания на държави през Втората световна война. Така през 1940 и после през 1944 година от румънсаката Бесарабия възникна Съветската република Молдова. През 1941 година - с благословията на Хитлер - възникна държавата Словакия, както и само номинално независимата държава Хърватия като област на германо-италианско владение. Анексираната от Италия още през 1939 година Албания през войната мутира във "Велика Албания " под господството на Мусолини, включвайки Косово, Западна Македония, Черна Гора и части от Гърция.

След втората световна война - според професор Трьобст регионалните конфликти на Балканите попадат във фризера на Студената война и блоковото противопоставяне, където издържат до 1989 година, а и до по-късно. Независимо от това под повърхността на възстановения държавен пейзаж продължават да се забелязват регионални линии на конфликти и търсени деления: така между Югославия и България застава например македонският въпрос, Румъния и Съветският Съюз - Бесарабският въпрос, между Югославия и Италия -въпросът за Триест, между Албания и Югославия - албанският въпрос. Между 19091 и 1999 година в крайна сметка се стигна до разпадането на Титовска съюзна Югославия в резултат на поредица въоръжени и кървави конфликти.

Колкото и трагични да бяха в Югоизточна Европа трите военни декади от 1912 до 1922 година, 1940 до 1949 и 1991 до 1999 година, толкова стабилизира може да се окаже държавният ред, възникнал като тяхно следствие. През 2004 година - след увеличаването на броя на югоизточноевропейските държави в ЕС от една :Гърция/ на три / със Словения и Унгария/ и преди следващият кръг от източното разширяване през 2007 година , когато ще се добавят Румъния и България, а вериоятно и Хърватия, това важи с нова сила. Към това се добавя и факта, че с новата си "Европейска политика на добросъседство" Брюксел е дефинирал като своя цел и приемът на целият Западен Балкан. Намиращата се в ход постепенна интеграция на цяла ЮИЕ в ЕС - това е аргументираното предпологение - в допълнителна степен ще отнеме остротата на регионалното разделение. След цял един век, старото наследство на Първата световна война най-сетне би било щастливо преодоляно - се казва в заключение в анализа на професор Щефан Трьобст, посветен на историческата съдба на Югоизточна Европа след Първата световна война, с части от който ви запознахме днес.