1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

Белградските политици и Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия

Трибуналът издирва генерал Младич за военни престъпления в Босна

Трибуналът издирва генерал Младич за военни престъпления в Босна

Където и да отидат тези дни Белградските политици - Карла дел Понте вече ги е изпреварила. Във всички столици на света ги посрещат с въпроси за сътрудничеството им с трибунала на ООН. Световната общност поставя две основни искания към Сърбия и Черна Гора : по-старото от тях се отнася до предаването на бившия военен ръководител на босненските сърби Ратко Младич, който е обвинен от Трибунала на ООН за военните престъпления в бивша Югославия от 1995 година насам и за когото се твърди, че се укривал някъде в Сърбия. Освен това от около година има обвинение на трибунала срещу четирима водещи представители на военния и полицейски апарат на на режима на Милошевич. Обвинението на трибунала издирва бившия началник на генералния щаб на югославската армия Небоиша Павкович, бившия заместник-министър на вътрешните работи от кабинета на Джинджич Сретен Лукич, както и двама пенсионирани сръбски генерали. Обвинението срещу тях е ,че са съотговорни за престъпленията на сръбската армия срещу албанското население на Косово от 1999 година. Белград засега не е предприел никакви усилия да задържи заподозряните. Единствено на Лукич е предявено вече обвинението на трибунала в Хага. Според някои сведения, единият от обвиняемите се укривал в Русия, а за местонахождението на останалите липсват всякави следи. И понеже външният свят не вярва особено на тези твърдения, сръбският президент Тадич през юли във Вашингтон беше принуден да изслуша предадените от Карла дел Понте оплаквания, че Белград не си сътрудничи с трибунала. Също и външният министър на Сърбия и Черна Гора Вук Драшкович по време на посещението си в Берлин през миналата седмица чу редица неприятни за него неща по същата тема. Германският външен министър Йошка Фишер даже заяви, че липсата на готовност от страна на Балград да изпълнява международните си задължения и да си сътрудничи с трибунала са основната пречка пред по-нататъшното приближаване на страната към ЕС. Драшкович впрочем е човек, комуто подобно нещо не е необходимо да се повтаря. Още в началото на 90-те години той се дистанцира от великосръбските идеи на Милошевич и беше един от малцината сръбски политици, които осъдиха унищожаването на Вуковар от сръбската армия. Мнозина западни политици не се доверяват прекалено много на Драшкович, защото той е известен като невероятен популист, който на няколко пъти вече е променял коренно убежденията и светогледната си ориентация. Но откак бившият журналист и писател Драшкович - прочул се навремето с многобройните опити за покушения срещу него, за някои от които се говори, че не били съвсем истински, се превърна в нещо като част от държавната власт, поне на теория, той надминава всички останали белгардски политици по пламенността на призивите, които отправя за безкомпромисно сътрудничество с трибунала в Хага.

"Не можем да говорим за демокрация, щом даваме право на обвинени в престъпления по собствено усмотрение да решават, дали да се предадат на трибунала или не" - заяви Драшкович в Берлин. А пред сърбите Драшкович с удоволствие повтаря, че е трябвало да го послушат когато през 90-те години е настоявал , отговорните за военни престъпления да бъдат изправени на съд. Ако това беше станало - твърди Драшкович - сега нямаше да има нужда от Международен военен трибунал. Драшкович очевидно е толкова убедителен, че след един скорошен разговор с него в Белгард госпожа Карла дел Понте обяви, че в негово лице е намерила приятел и съюзник. Прекалено много други съмишленици Карла дел Понте няма в Белгард. Най-важните политици, с позиции като на Драшкович са сръбския президент Тадич и заместник- премиера Миролюб Лабус. В едно свое добре премислено и смело телевизионно обращение Тадич наскоро апелира към всички живеещи в Сърбия обвинени от Трибунала в Хага, да се предадат доброволно в ръцете на правосъдието. От друга страна - според него не е редно, правителството да си позволява да интерпретира своеволно решенията на съдебната власт. Това беше стрела срещу сръбския министър-председател Кощуница, който е против предаването на сръбски граждани на Трибунала в Хага и смята, че ако изобщо има нужда те да бъдат съдени, това можело да стане пред сръбски съдилища. Затова пък заместникът на Кощуница - Лабус - известен като решителен реформатор в областта на икономиката - винаги обръща внимание на това, че отказът от сътрудничество с Хага или недостатъчната готовност за предаване на обвинените в ръцете на международното правосъдие, може да има драматични икономически последици за страната, както и да я вкара в нова политическа изолация.

Категоричен поддръжник на тясното сътрудничество с Хагския трибунал е и президентът на разпадащата се федеративна държава- Сърбия и Черна Гора - Светозар Марович. В началото на месеца Марович даже заплаши,че ще се оттегли от поста си на държавен глава, ако не се стигне най-после до пълноценно и активно сътрудничество с Хага. Всякакво друго поведение - според Марович - би означавало зачертаване на европейското бъдеще на Сърбия и Черна Гора и връщане към мрачното минало. Само че политическото влияние на президента Марович е доста ограничено. Вътрешнополитически той няма думата, там властта е изцяло в ръцете на Кощуница, а неговото отрицателно отношение спрямо трибунала в Хага не се е променило ни най-малко още от времето, когато беше президент на Югославия. Напоследък той по принуда споменава нуждата от сътрудничество с Хага, но веднага след това добавя, че всяко предаване на сръбски граждани би означавало удар срещу политическата стабилност на страната. Неговият министър на правосъдието Стойкович наскоро съвсем ясно описа сръбското поведение по въпроса така: Само доброволното предаване на обвинените е възможно, защото всеки друг подход би разцепил на две сръбското общество и би го дестабилизирало политически.