1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Повратна точка на международната политика спрямо Босна

- така Гордан Милошевич от Босненската редакция на Дойче веле е озаглавил предаването си по повод на 10-тата годишнина от обстрела на пазарния площад в Сараево

След артилерийския обстрел на Пазарния площад в Сараево на 28. август 1995

След артилерийския обстрел на Пазарния площад в Сараево на 28. август 1995

Пазарният площад в Сараево в центъра на Стария град се превръща на два пъти в цел на артилерийски атаки, отнели живота на общо 104-има души. Ранени са над 200. На 28-ми август 1995, т.е. малко пред края края на войната, загиват 37 души, но една година по-рано – на 50ти февруари 1994 при подобно нападение с гранати загиват 67 цивилни. Пазарният площад обаче е само едно от многото места, където вследствие на обстрел загиват цивилни лица. Сараевският писател Сенадин Мусабегович си спомня:

“Кървавата баня на пазарния площад беше само една от многото всекидневно в Сараево. Не само тази кървава баня се оказа решаваща. По време ва обсадата на Сараево ден след ден загиваха до 15 човека. В гробищата на Сараево се погребани около 15 хиляди жертви от войната. Имаше много жертви, незаснети от телевизионните камери. А циничното е, че онова, което не бе уловено от камерите, не съществуваше за международната общност”.

За международната общност инцидентът на Пазарния площад обаче се оказва от особено значение, докато за жителите на Сараево това е само един от многото изпълнени със страдания дни по време на продължилата три години и половина обсада на града. Според Мусабегович, най-горчиво било усещането, че няма никаква закрила:

“По време на обсадата всички усещаха, че не ги закриля никаква политическа система, която да може да защити живота на индивида. Чувствахме се изоставени от всички международни институции, които биха могли да ни закрилят. Най-лошото обаче беше пасивността на международните сили, които бяха напълно в състояние да се намесят, но не го сториха. И всичко това в съвременния свят, в който живеем”.

През по-голямата част от войната международната общност се опитва да намери политическо разрешение и настоява за преговори между воюващите. Ала съотношението на силите от двете страни по никое време не е равностойно. Сараево е подложено на ожесточен арилерийски и снайперски обстрел, докато армията на босненските сърби, въоръжена с тежко оръжие и неизчерпаеми боеприпаси обстрелва града от планините в околностите му. Атаката срещу Пазарния площад показва на международната общност, че дипломатическите усилия за мирни преговори трябва да се свържат и с внушаваща респект военна мощ, за да се постигне успех. Франц Лотар Алтман, експерт за Югоизточна Европа към фондацията “Наука и политика” в Берлин, описва усилията на международната общност за мир в навечерието на обстрела:

“В дните преди това посредникът от САЩ Ричард Холбрук беше постоянно на път и се опитваше да задвижи мирен план. При това той очевидно се чувстваше все по-фрустриран. Само един ден преди този снаряд да улучи Дараевския пазар, беше отправено поредното предупреждение към босненските сърби, че НАТО наистина ще интервенира, ако най-сетне не се задвижи процеса на преговорите.”

По думите на Алтман обстрелът на 28-ми август е само последното от поредица военни престъпления, довели в крайна сметка до поврата в международната политика. Само няколко месеца преди това пада Сребреница и от показанията на оцелелите става все по-безпощадно ясно, че там е бил извършен геноцид.

Два дни след като на площада в Сараево загиват 37 души НАТО започва да нанася въздушни удари и това е началото на края на войната.

“Тя продължи още известно време и НАТО нанасяше въздушни удари до 14-ти декември. Та трая още известно време, докато особено сръбската страна бе готова да подпише примирие.”

Междувременно оръдията мълчат от вече 10 години, но Босна все още среща затруднения при изграждането на толерантно и демократично общество. Според писателя Сенадин Мусабегович причините се крият в кръвопролитното разделение и етническото прочистване на страната. Според него националистическите идеологии още са действащи в главите на хората, въпреки присъствието на международната общност.

Все още някои политици в Босна отричат, че взривената на пазара в Сараево граната е била изстреляна от обсадилите града. Други пък твърдят, че за бъдещото мирно съвместно съществуване би било по-добре неудобните за едната или другата страна истина да се забравят. Мусабегович не е съгласен с тази теза:

“Да се фалшифицира истината в интерес на мира е абсолютно погрешно. Принципът на правото не бива да се изоставя дори и в името на мира.”