1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Повече войници и нов мандат за НАТО в Афганистан

Коментар от Феликс Щайнер

Меинистър Щрук и войници в Афганистан

Меинистър Щрук и войници в Афганистан

След като търсенето на партньори за новата мисия приключи без успех, Германия изпраща нов контингент войници за възстановяването на Афганистан. Министърът на отбраната Петер Щрук изрази надеждата, че по-късно към екипа ще се присъединят и други страни. Коментар от Феликс Щайнер.

Ако повяраваме на ГС на НАТО Яп де Хооп Схефер, че мисията в Афганистан е пробен камък за бъдещето на алианса, то това бъдеще сякаш не изглежда много розово. Още на срещата на върха в Истанбул всички бяха единодушни, че числеността на войниците в Афганистан рязко трябва да се увеличи, за да се подсигури провеждането на президентските избори. Държавите от НАТО обещаха на президента Хамид Карзай 3500 души, което само по себе си е значително по-малко от поисканото. Тогава не беше ясно кой точно ще предостави тези войници. До момента точна бройка са дали единствено Италия и Испания, така че се търсят още цели 1800 души.

Не е по-розово положението и с така наречения Регионален екип за възстановяване, който има задачата да подкрепя и охранява цивилни организации и проекти за развитие. Преди срещата на върха на НАТО се говореше за някаква широка мрежа от екипи по възстановяването в цял западен и северен Афганистан. Да предоставят войници за този екип обещаваха Германия, Великобритания, Италия, Испания, Турция и Холандия, макар че още в Истанбул няколкото южни държави дадоха на заден ход. В резултат – взето беше неясно решение за създаването на четири нови екипа, без да е сигурно кой ще участва в тях.

След истанбулската среща настъпи часът на фалшивото счетоводство. Един вече наличен британски екип просто беше поставен под командването на НАТО. А Германия пък обеща, че ще повиш в ранг своята мисия в Кундус, разширявайки я с екип за Файсабад, само обаче ако бъде подкрепена от други, по-малки натовски държави. Екипът за Файсабад беше предвиден тъй или иначе, но това сякаш са дреболии. Стоте войници от Бундесвера, който трябваше да заминат за Файсабад, не тръгнаха нито през юли, както бе съобщено, нито пък в средата на август. Накрая министърът на отбраната Петер Щрук беше принуден да признае горчивата истина: германските войници ще заминат за Файсабад през септември и в обозримо бъдеще няма да имат никаква друга подкрепа. Всички молби на Берлин за помощ останали без отговор.

Очевидно редица държави от НАТО вече не вярват, че има смисъл да държат войски в Афганистан. Аргументи в тяхна полза има достатъчно. За две години и половина страната тъй и не бе действително стабилизирана, властта на президента Хамид Карзай се простира единствено върху столицата Кабул, докато в провинцията думата имат местните военноначалници. Плановете да бъдат разоръжени техните армии тъпчат на място. Като капак на всичко, производството на опиум в Афганистан бурно се увеличава, откакто беше савлен режимът на талибаните. Крайна цел на този опиум обикновено са европейските страни.

Но борбата срещу местните въоръжени групировки и срещу производството на дрога изрично не е посочена сред задачите на НАТО. Така че, колкото и цинично да звучи, следващата реколта опиум във Файсабад – един от четирите най-големи центрове на макови инасаждения – ще се събира пред очите, ако не и под закрилата на войниците от Бундесвера. Нима при това положение си струва да рискуваме живота и здравето на войниците?

При настоящата концепция на НАТО за стационирането и мандата на войските в Афганистан, в страната още дълго ще царят хаос и нестабилност. Въпреки това обаче не бива и да се мисли за цялостно изтегляне от Афганистан, както настояват някои политици от германската опозиция. Ако войниците на НАТО напуснат Афганистан, в страната ще избухне гражданска война, производството на дроги ще продължи да расте, ще се върнат и международните терористи, търсещи сигурно убежище. Никой разумен човек не иска подобно нещо, ето защо повелята на часа гласи: увеличаване на войниците в Афганистан и сериозно разширяване на мандата им. Колкото до бъдещето на НАТО, нека не забравяме, че силата на една отбранителна организация се измерва не само във воената й мощ, но и в способността да пригажда буксуващи концепция към изискванията на времето.