1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Пловдивският юношески хор, един от най-добрите в Европа работи при трудни условия.

Във Верона, Москва, Париж или пък в Хале – на който и фестивал да се представи, Пловдивският юношески хор винаги обира първите награди и събира възторга на журито и публиката. Условията, при които работи хорът обаче, са ужасни.

default

Концертна зала във Верона. На сцената е пловдивският юношески хор. Преди фестивала никой във Верона не е и чувал за него. Но само след две изпълнения става ясно, че този хор може да се мери с най-добрите в Европа – с виенския хор на юношите, с лайпцигския “Томанер хор”.

“Казвам се Милка Толедова и ръководя пловдския юношески хор от 25 години. Знам, че не е за вярване, но наистина не мога да си спомня нито един фестивал, на който да не сме спечелили първата награда.”

Десетият етаж на панелен блок в Пловдив. Тошко Китин, на 12 години, отива на училище. Училището е далече. Пред блока в покрайнините на града има купища отпадъци, мирише на изгорена гума. Тошко е в пети клас. Последният час има руски, темата е: имената на месеците.

“Веднъж в училището дойде един човек и ни чу как пеем. Каза ми, че имам хубав глас. Тогава бях във втори клас. От тогава съм в пловдивския юношески хор. След училище отивам на репетиция.”

Репетицията на хора е в мрачната сграда на профсъюзния културен дом. 30 момчета на скърцащия дървен под. Мебелите са стари, износени. Само наградите, окачени на стената, са бляскави: първа награда в Лонодон, в Париж, в Москва, в Атина и във Верона. Ръководителката на хора:

“Основният проблем в България е, че семействата получават ниски заплати. Имаме много покани от Германия, Франция, Италия, но не можем да се отзовем, защото таксите за участие и нощувките са много високи. Но даже и ако нощувката беше 20 евро на човек, това са много пари за родителите, те не могат да си ги позволят, защото месечната им заплата е някъде около 150 евро. Сигурно не си представяте, че нямаме компютър, нямаме факс, имаме само този стар телефон и за разговорите сами трябва да плащаме. Въпросът е не че разполагаме с малко пари, въпросът е, че изобщо нямаме пари.”

Българските политици обичат да се хвалят с културата в страната. Малцина обаче осъзнават, че поощряването и подържането й изискват стредства. Как при тези условия се постига международно равнище, за майката на Тошко това е загадка.

“След училище момчетата често са много изморени. Г-жа Толедова обаче някак си всеки път успява да ги накара да забравят всичко останало. Впечатлява ме, че ръководителите на хора са убедени в успеха на децата.”

Действително много бивши участници в хора сега са солисти в много краища на Европа – в Берлинската опера, във Виенската опера, в Базел. Че са постигнали това, много от тях дължат именно на диригентката на хора Толедова.

“Мисля, че обяснението е просто. Децата усещат любовта ми към тях и към изкуството. И участват с цялото си сърце.”

12-годишният Тошко казва:

“Често съм много уморен, когато идвам на репетиция. Но почна ли да пея, се чувствам свободен като птичка и забравям всички грижи.”