1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Планове за по-тесен съюз между Германия и Франция

Ако източното разширяване на ЕС все пак се провали по някаква причина, в Париж изглежда умуват над планове за възможни алтернативи. Вестник " Льо Монд" писа вчера, че премиерът Жан-Пиер Рафарен бил привърженик на инициативата за по-голямо сближаване между Германия и Франция. Рафарен даже можел да си представи, в бъдеще германски еврокомисар да представлява интересите на Франция в общността , а френският външен министър доминик дьо Вилпен в предишно заседание на кабинета вече бил изтъкнал предимствата на на един френско-германски съюз. Според "Льо Монд" в Париж и Берлин кокетничат с мисълта за сливането на ресори като външна политика, отбрана или икономика. Факт е, че от началото на годината германо-френското сътрудничество преживява нов разцвет, а контактите между двете правителства са по-тесни от когато и да било преди. Само че подобна тясна прегръдка между Берлин и Париж се посреща със скептицизъм от страна на другите страни в ЕС и страните-кандидатстващи за прием, например от страна на Полша. Януш Райтер - ръководител на Варшавския център за изследване на интеграцията казва :

Райтер:
Тези две страни имат склонността, характерна за части от елитите им - да представят неща, които са от тяхна взаимна изгода за " европейски". Това, разбира се, има своите причини в историята на тези две страни, но не означава, че тезата е априори вярна. Във всеки случай е редно и останалите европейци да бъдат питани, дали предлаганите неща са добри и за тях. Тази претенция, "националните интереси" винаги да се представят като "Европейски" не е приемлива за останалите държави."

За пръв път конфронтационен курс срещу Германия и Франция заеха 8 страни от ЕС, които по време на американската интервенция в Ирак официално застанаха на страната на САЩ. Оттогава понятията "старата и новата Европа", използвани за пръв път от Доналд Рамсфелд, навлязоха в постоянната терминология. Лудгер Кюнхард от Центъра за Европейски изследвания на интеграцията в Бон вижда за Германия опасността, да изостави досегашната си посредническа роля в Европа:

Кюнхард:
"Ако Европа действително иска да има обща политика на външните работи и политика на сигурност, както и обща армия и общо представителство в ООН, германците вероятно биха могли да поемат някои подчинени функции. При всички случаи обаче те вече няма да бъдат мотор на развититието, защото повечето останали страни гледат на тях като на по-малък партньор на французите , което поражда и значително недоверие."

В същото време в ЕС се изостря битката за надмощие. Дискусиите се разгоряха най-вече около предложението в новата европейска кноституция, според което броя на населението на отделните страни в общността също ще играе роля при гласуванията.Страни като Полша и Испания например се чувстват застрашени от подобно правило. Досега те имаха почти толкова гласове колкото и Германия. Тъй като обаче двете страни имат само половината от населението на Германия, в бъдещите гласувания в общността техните гласове ще тежат по-малко. Гюнтер Ферхойген -комисарят за източното разширяване се дразни от подобни битки за надмощие. Той казва :

Ферхойген:
Когато в Полша дискусията върви основно по въпроса, как да се гарантира блокиращо малцинство при гласуването на решения - очевидно е ,че това е погрешно. Тук става дума всъщност за съвсем друг проблем - а именно - нужно е да се гарантира дееспособността на ЕС при взимането на решения чрез мнозинство.