1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Пилотното внедряване на електронните здравни карти в България

Седем общопрактикуващи лекари, четири аптеки и 1000 пациенти от град Сливница и село Алдомировци ще участват в пилотния проект. Международната компания ICW тества вече от няколко години системата използвана в България.

default

Така изглежда германската електронна здравна карта

Бъдещето на българското здравеопазване е електронно. Става въпрос за електронната здравна карта. Идеята е, в дългосрочен план, електронната здравна карта и свързаната с нея комуникационна система да заместят личния картон на пациента. Засега в електронната здравна карта на чип с микропроцесор са запаметени данните на пациента, номера на картата и сертификат за сигурност. Освен това електронната здравна карта съдържа информация за здравноосигурителния статус на пациента, както и името на общопрактикуващия лекар, който пациентът е избрал. В рамките на защитена мрежа, към която са свързани само лекарите, аптеките и НЗОК, се съхранява информация и за рецепти. С помощта на конектор, специализирано комуникационно устройство, НЗОК получава автоматично информация за диагнозите и предписаните лекарства. По този начин се очаква да се намали административната работа на общопроктикуващия лекар, но и на Здравната каса. Любомир Праматаров от ICW:

“Фактически последната част от софтуера, който е внедрен, дава възможност на експертите от НЗОК да правят различни отчети на базата на получената информация, за заболяванията на пациентите, за изписаните им лекарства, за стойността на тези лекарства като част, която плаща касата и която плаща пациента. Това са различни отчети, които хората в НЗОК на практика сами могат да генерират.”

Край ще се сложи и на сгрешените и фалшивите рецепти, смятат експертите от ICW. В системата има внедрена автоматична проверка, която ще гарантира изписване само на лекарства, съвместими със заболяванията и останалите медикаменти на пациента.

Министерството на Здравеопазването и НЗОК се надяват, с помощта на картите и свързаните с тях приложения, да се подобри здравното обслужване в България и финансовите ресурси да се изразходват по-ефективно. Любомир Праматаров:

“Съгласно приетата национална стратегия за електронно здравеопазване в България, този проект трябва да бъде осъществен в рамките на следващите три-четири години и да обхване цялата страна. Но ползвайки опита на Германияq бих могъл да кажа, че този процес е доста продължителен и може би тази прогноза, че в рамките на следващите три години ще могат да бъдат издадени карти с тяхната пълна функционалност за всички български граждани, най-вероятно няма да може да се случи.”

Фирмата ICW провежда подобни пилотни проекти в два германски града. Според представител на ICW обаче проектите в България са в по-напреднал стадий на развитие от тези в Германия.

Въвеждането на електронната здравна карта в България се вписва в една всеобща европейска тенденция. Редица други европейски държави като Австрия и Швейцария също внедряват подобни проекти. Въпреки това, на фона на толкова силни икономически държави, проектът в България изглежда доста амбициозен. Любомир Праматаров пояснява:

“По принцип е така, но пък има и едно предимство. Това е, че в една малка държава като България внедряването на подобни технологии може да стане по-бързо, отколкото в една голяма страна. Oще повече с особеностите, които са налични в Германия, а именно начина на управление, начина на разпределение на бюджета в страната. При нас всичко е централизирано, държавата е сравнително малка. Освен това то би излезнало много по-евтино, защото неговата първоначална изработка за целите, за които е било предвидено в Германия, на практика е била една много голяма инвестиция, която ние в момента получаваме почти наготово.”

В момента проектът е спонсориран изцяло от кoмпаниите, които го осъществяват, разказва Любомир Праматаров. За самите разходи по внедряването на системата на територията на страната обаче не може да се даде в момента конкретна информация. В края на годината компаниите, които осъществяват проекта, ще пресметнат разходите. Тогава ще могат да се дадат първи сведения колко ще струва един такъв проект на национално ниво. Тъй като става въпрос за национален проект, разходите ще се поемат най-вероятно то Министерството на здравеопазването. Ще се търси и външна помощ, казва Любомир Праматаров:

“В другите държави начините на финансиране са различни. Но по принцип всички те разчитат и на някакви европейски фондове за проектите, с които са започнали. Предполагам, че в това отношение и ние ще разчитаме на някаква подобна подкрепа.”

На края на годината ще разберем колко ще ни струва електронното бъдеще на здравеопазването.