1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Пикникът, който промени Eвропа

Преди 17 години, на 19 август 1989, Унгария пропусна през границата си над 600 бегълци от Източна Германия, които преминаха в Австрия. Защо бе открехната Желязната завеса и може ли да се счита, че този ден промени Европа? Коментар от Емил Попов

Унгария отваря границата с Австрия

Унгария отваря границата с Австрия

Понякога историята затваря мрачните си страници по твърде необичаен начин. Поводът да бъде „повдигната” Желязната завеса, разделяла десетилетия Източна и Западна Европа, е един пикник. Той е организиран от опозиционния унгарски Демократичен форум и Паневропeйския съюз – движението, което на Запад през годините на Студената война, активно се застъпва за приобщаването на Източна Европа. Предвидено е пикникът да се състои на самата австрийско-унгарска граница. Поканени са гости от двете страни на границата, което да символизира края на епохата, когато свободните контакти между хората на Изток и Запад са прекъснати.

Подготовката на пикника е колкото вълнуваща, толкова и хаотична. Идеята се ражда в Дебрецен на 20 юни 1989 на среща между президента на Паневропейския съюз Ото фон Хабсбург и Ференц Месарош от унгарския Демократичен форум. Първоначално е предвидено да присъстват ограничен брой активисти от двете движения, но Андреас Ваха, кметът на австрийското село Маргаретен, което е от другата страна на границата, разпространява новината из целия регион.

Пикникът е планиран за 19 август на унгарска територия и за да могат да дойдат гостите от Австрия трябва да бъде отворен стар граничен портал. Макар и вече да е обявено, че границата ще бъде отворена, организаторите на пикника не са получили разрешение от граничните власти. Бюрократични прегради се издигат и от австрийска страна, защото за официално писмено разрешение времето е твърде кратко. Към това се добавя и един съвсем конкретен проблем. Граничният портал е всъщност дървена порта на стария Пресбургски път, заключена с верига и ръждясал катинар от 1948 г, за който не може да се намери дори ключ. А отварянето на тази порта има не само символичен характер. Въпреки че месеци преди пикника Унгария е започнала с разграждането на граничните телени заграждения, това все още не означава, че границата може да се минава свободно и навсякъде.

Когато в деня на пикника около 15 часа унгарските граничари започват да проверяват паспортите на пристигащите австрийски гости, от унгарска територия към портала от близките царевици неочаквано се приближава внушителна група неканени гости. Тя се състои от граждани на Германската Демократична Република. Много от тях са прекарвали годишния си отпуск в Унгария и случайно са чули, че Желязната завеса ще бъде открехната за кратко време. Това за тях е удобен повод да избягат на Запад.

Унгарският граничен командант Арпад Бела е напълно неподготвен. Малкото войници, с които разполага той, са недостатъчни да спрат вълната от над 600 бегълци, които искат да преминат в Австрия. Полковник Бела ясно съзнава, че ако заповяда да се стреля ще се стигне до паника и невинни жертви. Така унгарските граничари вземат най-правилното решение. Обръщайки се демонстративно с гръб, те пропускат бегълците от Източна Германия.

Пикникът на австрийско-унгарската граница се превръща не само в политически провал за режима в Източен Берлин, чиито поданици му обръщат демонстративно гръб. С него завършва една епоха, в която разделението по границите между Източна и Западна Европа е насилствено ежедневие. На 19 август 1989 става вече съвсем ясно, че гражданите на Източния блок няма дълго да живеят по старому, а старите режими са безсилни да попречат на изстрадания им полет към свободата.