1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Петролна треска в Южна Америка

default

Латиноамериканските страни Венецуела и Боливия се управляват от леви националисти. Особено Венецуела e изключително богата на нефт.Как борави обаче с главозамайващите приходи ексцентричният президент на страната Уго Чавес?Този въпрос стои в центъра на следния анализ на публициса Петер Бургхард:

На стари години кубинският лидер Фидел Кастро намери нови приятели. В Боливия президентът Ево Моралес и шефът на синдиката на производителите на кока празнуваха първия юбилей от национализирането на петролната индустрия. Във Венецуела държавният глава Уго Чавес нареди да бъдат превзети експлоатираните от чужденци петролни полета на Ориноко , които представляват най-големите петролни резерви , поне за западното полукълбо.Освен това Чавес обяви , че Венецуела прекратява сътрудничеството с Международния валутен фон и Световната банка.Чавес не изпуска такива символични възможности .Той предвожда лявонационалистичното движение срещу САЩ и глобализацията с известен талант и с прекомерно самочувствие. Високоговорителят от Каракас е най-талантливият комедиант сред политическите бунтари южно от Рио Гранде. Той изразява по-нахално това което мнозина искат да чуят и в лицето на Джордж Уокър Буш има идеалния враг.Преди всичко обаче късметлията Чавес притежава за своето бунтарство най-добрия аргумент-много петрол , който по време н неговото управление става все по-ценен.Високите цени на петрола са двигателят за възхода и салтовите изпълнения на Чавес , тъй като след встъпването му в длъжност преди осем години течното съкровище вля в касите много пари.По принцип не трябва да е грешка, че Венецуела администрира по държавен път ресурсите на братска Боливия и скоро може би също на Еквадор.В предполагаемите образцови икономики в Чили както източноазиатски и арабски страни правителствата отдавна направляват добива и продажбата на петрол , стомана или мед , само че никой не се вълнува от това .Въпреки тази система мултинационалните концерни бележат фантастични печалби , само не толкова нагло както в миналото. Засега Чавес играе ролята на богатия вуйчо , който щедро раздава милиарди и се представя така сякаш самият той върти цялата икономика.И със сегашните си прокламации за излизането на страната му от Международния валутен фонд и Световната банка Чавес може да разчита на аплодисменти тъй като най-малкото в Южна Америка Международният валутен фонд има печално реноме и все повече губи влияние.Чавес обаче пропилява по-голямата част от приходите вместо да ги влага в устойчиво развитие.Петролният барон от карибското крайбрежие дава огромни суми з пропаганда , за военните и за социални разход и съвсем малко за структурни подобрения като модерно образование , технология инфраструктура. Чавес е в плен на петрол , собственото Аз и бързо печелените пари. Той не прав нищо за да смекчи зависимостта от суровини.Това е честа и фатална грешка на богати нации .Със своите петролни фондове Норвегия принадлежи към малкото изключения. Венецуела проиграва един голям шанс.Националистичният проект на Чавес зависи от глобализираните петролни цени , освен това етанолът и биодизелът правят конкуренция. А най-добрите клиенти на Венецуела си остават САЩ.