1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Песни от лабиринта" - новият албум на Стинг в Германия

Как се посреща последният албум на Стинг в Германия? Реакциите в медиите обобщава в рубриката "Призма" Бисерка Рачева.

default

Рок и класика – последният експеримент на Стинг е изненадващ. И както винаги при този музикант, изненадата е очаквана. Неочакваното е, че в новия му албум Songs From The Labyrinth, Песни от лабиринта нито една композиция не е негова. В съпровод на лютня Стинг изпълнява песни на английския композитор Джон Доулънд. Две седмици след излизането му албумът стана номер едно в чартовете за класическа музика във Великобритания и се нареди сред най-продаваните в Европа за месец октомври. Как се посреща в Германия?

С “Песни от лабиринта” престижната компания за класическа музика “Дойче грамофон” предложи уникално издание. То събира три музикални звезди: рок-легендата Стинг, класическия изпълнител на лютня Един Карамазов и барда от елизабетинската епоха Джон Даулънд. Германските меди отделиха не малко внимание на изданието. Реакциите, както може да се очаква, са разноречиви. Разделят се горе-долу по равно между възторга и скептицизма. Обобщава ги донякъде мнението, което прозвуча в културния магазин на телевизионния канал “Три зат”:

“Експериментът си заслужава да се чуе, независимо че своеобразният глас на Стинг не винаги успява да постигне емоционалната дълбочина на Доулънд.”

Значително по-ентусиазирана беше реакцията на медиите след като в края на октомври Стинг “на живо” представи новия си албум в Берлин Фридрисхайн. В музиката на Доулънд Стинг долавя не само характерната печална меланхолия, а и хумор, лекота, поп-апийл, писа “Шпигел” в онлайн-изданието си.

“Идеята на Стинг за барда Доулънд надхвърля простата адаптация на ренесансовите песни, Стинг превръща изпълнението в сценично преживяване и никога досега не е звучал така автентично, както в новия си албум. Видно е, че в Доулънд той открива не само композитора и колегата, а и свой духовен сродник.”

Светлите страни, дискретният хумор на Доулънд остават обаче недостатъчно разкрити, констатира седмичникът “Цайт”. Същевременно, смята музикалният наблюдател, в някои композиции проблясва талантът на Стинг да овладее чуждата музикална материя така, че да я превърне в просветляващо и извисяващо изкуство.

За “Песни от лабиринта” Стинг взема специални уроци по пеене, за да усвои ренесансовата вокална техника, както и уроци по лютня при Един Карамазов. Оценките за вокалното му изпълнение обаче са по-скоро скептични. Доулънд в изпълнението на Стинг в никакъв случай не е подходящ за концерти на стадиона, констатира “Шпигел” и същевременно допълва, че в адаптациите на Come, Heavy Sleep и Come Again се крие хит-потенциал за днешните чартове. “Франкфуртер алгемайне” пък отбелязва, че изпълнението на Стинг е “прилежно”, но лишено от цвят и донякъде монотонно откроява меланхолните пасажи:

“Поп-музиката загива, обяви публично Стинг. Новият му албум е един вид траурният съпровод за погребението. Мостът от мъртвия рок към живия свят на така наречената класика. Това едва ли е светотатство, но пък в никакъв случай не е и сензация. Слушали сме Доулънд и в по-добро изпълнение от това на Стинг. Въпреки това го слушаме с удоволствие.”

Да усъвършенства себе си като музикант, да бъде по-добър композитор, по-добър певец и по-добър човек – за това винаги мечтаел, споделя Стинг в интервю за “Берлинер цайтунг” и допълва, че стъпка към тази мечта бил новият му албум “Песни от лабиринта”.

“Отправих се на музикално пътешествие в миналото, към 16 век и Доулънд, чиито песни отдавна деликатно ме преследват. Той също е бил мечтател. След смъртта на родителите ми много си мислих за лечителната сила на музиката. Имат ли мечтите лечителна сила? Не знам. Знам само, че моите мечти винаги ми напомнят кой съм всъщност. Напомнят ми, че животът, който живея, е мечта.”

Подобно съдържание