1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Песимистична прогноза за Ирак

И през новата година в Ирак ще продължи да се лее кръв. През 2007 американската армия даде най-много жертви досега. И все пак положението в страната се подобри.

default

Със започването на лятната офанзива на американските сили, те успяха да овладеят по-добре положението в размирния централен Ирак. Но решителните действия на американските войски имат своята цена: падат повече войници. Успехите на армията се допълват от възстановителни програми. Благодарение на увеличената численост на войските им в Ирак, САЩ успяха да понижат нивото и на терористичната офанзива. Въоръжаването на сунитските милиции също допринесе за отстъплението на Ал-Кайда. Въпросът обаче е колко дълго ще се запази този успех. Вероятно дотогава, докато американците започнат да намаляват военното си присъствие.


Белият дом е поел обещание, което не може да си позволи да игнорира: съкращаването на войските трябва да започне в най-скоро време. Тъй като предизборната кампания вече е в ход, отиващият си президент Буш трябва да спази обещанието си. Затова ще настоява и собствената му партия. С други думи от лятото на тази година сигурността в Ирак няма да се поддържа повече от 160 000 американски войници. Това означава, че иракчани ще трябва да поемат по-голяма отговорност.

Iran Irak USA Flagge über Irak Karte


В състояние ли са те да се справят с тази задача? Полицията е жестоко корумпирана и е под влиянието на шиитските милиции. Армията може би е по-добра. Но дали би могла да воюва ефикасно и без съдействието на американците ще трябва тепърва да се види.


В политическо отношение през изтеклата година не бяха регистрирани особени подобрения. Сунитите остават изолирани, а в Багдад управлява един шиитско-кюрдски кабинет. Народностните групи гледат само собствените си интереси и много рядко действат в името на цялата нация.


Вероятността, че съкращаването на американските войски ще доведе до засилване на насилието, е голяма. Гаранция, че прехвалените сунитски милиции в бъдеще ще действат за благото на държавата, а не за своята народностна група, няма. Ал-Кайда е под натиск, но не е разгромена. Каква позиция ще заеме следващият американски президент по отношение на Ирак не се знае. Но преди всичко: липсва допълване на военния аспект от процес на политическо помирение. Затова за оптимизъм по отношение на Ирак е твърде рано.

Подобно съдържание