1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Ромите в Европа

Перспективите пред Косово

Европейският съюз би желал да подкрепи косовските албанци в стремежа им за собствена държава, без, обаче, при това да разваля отношенията си със сърбите. Този път големите държави-членки са единни

default

Дипломатическите усилия за Косово тепърва започват

Миналата седмица четирите най-големи държави-членки на Европейския съюз - Германия, Франция, Великобритания и Италия - дадоха съответните индикации, излизайки със съвместно писмо по темата. Това е поуката от историята - казват дипломатите. Съгласие има и с американското правителство, така че не може да се смята, че западните партньори биха могли да се изправят един срещу друг.

Това е първото, но и единственото сигурно в началото на дипломатическото бягане с препятствия, накрая на което би трябвало да стои независимо Косово. След като провалът на последните преговори, водени от тройката посредници на Европейския съюз, Съединените щати и Русия бе докладван на ООН, за европейските дипломати се откриха множество фронтове. Ако се вслуша човек в мненията на отговорните лица в Брюксел и на държавите-членки, ще установи, че волята на повечето европейци е да играят водеща роля, без, обаче, да изключват вероятните поражения.

Като първи и все още лесен фронт се приемат косовските албанци. Както им бива изтъквано от умерените правителства в Европейския съюз - за тях ще е най-добре да бъдат внимателни във всичко, което казват и вършат. Със задоволство бяха регистрирани думите на бъдещия косовски министър-председател Хашим Тачи - че с обявяването на независимостта може да се изчака до март. Наистина - някои дипломати се питат как така косовското население проявява такова търпение, но пък изявлението бе прието най-вече като знак, че Тачи се вслушва в европейците. Които от известно време са против "прекомерните решения". Посланието, предадено от Тачи, гласи: преди да се предприеме каквото и да било по отношение на независимостта, би трябвало да се поощрят най-важните елементи от така наречения план на Марти Ахтисаари, и на първо място правата за сръбското малцинство. Най-добре би било още в първия си ден начело на кабинета Тачи да предложи съответния законопроект.

Вторият, много по-труден фронт, са сърбите. В този план най-разпространената преценка е, че дори и прозападният лагер около президента Тадич гледа на въпроса за Косово като на тема, свързана с патриотизма и националната чест. Затова и на Тадич бе изтъкнато лично, колко важно е за европейците в предстоящата президентска предизборна кампания да не се стига до остри словесни битки. В Европейския съюз клонят към изчакване на резултатите от изборите, преди предприемането на следващи стъпки в Косово. Но пък министър-председателят Кощуница отхвърля 20 януари като ден на изборите, независимо от съответното решение на сръбския парламент. Затова и в това отношение не бива да се разчита много, тъй като в противен случай ще възникне опасността Кощуница отново да окаже влияние на косовския процес чрез отлагането на изборите. Европейският съюз отлично знае, че сърбите биха могли да спрат тока и водата на размирната провинция, както и да блокират достъпа дотам по шосе.

Европейската политика спрямо Косово вероятно ще включи едно ново предложение към Сърбия, но в рамките на общността все още съществуват някои малки различия по отношение на конкретното оформление. Основният иструмент е Споразумението за стабилизиране и асоцииране, което би трябвало да проправи пътя на Сърбия към европейското членство. Европейският съюз парафира споразумението през ноември, за да не изгуби напълно Белград в спора за Косово. Сега би трябвало да последват подписите, с които документът да влезе в сила. Този акт вече се обсъжда, но паралелно се изтъква, че подписването ще стане само след като Косово вече е е независимо.

Третият и най-актуален за момента фронт е Съветът за сигурност на ООН, който отново ще се занимава с темата Косово на 19 декември. Никой не очаква на това заседание руснаците да дадат съгласието си за независимостта на Косово против волята на Сърбия. Т.е. - не може да се очаква излизането на резолюция. Вниманието е съсредоточено върху генералния секретар Бан Ки Мун - от когото зависи дали Европейският съюз ще може да стартира своята отдавна планирана мисия за сигурност и установяването на правова държава в Косово. Другото възможно, по-малко елегантно решение, би било отправянето на покана за това от правителството на независимо Косово.

Подобно съдържание