1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Перспективите на европейската конституция

Противно на преобладаващото мнение, перспективите за възраждането на Европейската конституция са много добри. Съществуват признаци, че още през втората половина на тази година може да бъде съгласуван съвместният текст на проект. Чуйте анализа на Кристоф Шилц:

default

Ако всичко върви както трябва, усилията на Германия, като председател на ЕС, за ревитализиране на конституционния процес може да се увенчаят с успех. Берлин трябва просто да се възползва, но с много политическо умение, от благоприятните обстоятелства.

Как може да бъде спасена конституцията? На първо място трябва да се промени названието й. Думата “конституция” предизвиква неверни представи и объркване в редица страни-членки, преди всичко сред англичаните. Новото име трябва да бъде съвсем просто и – в зависимост от мястото на правителствената конференция - би могло да се бъде “Договор от Варшава” или “Договор от Копенхаген” и т.н.

На второ място договорът трябва да бъде съвсем прост и ясен, като бъде съкратен от сегашните 400 на 20 страници. Това е съвсем реално. Предимството: новият договор изглежда съвсем нов на евроскептиците, по същество остава обаче старият.

Колкото по-скоро бъде изготвен новият договор, толкова по-големи са шансовете част 1, сърцевината на досегашния текст, да бъде интегрирана изцяло в новия документ. Част 2, хартата на основните права, може да бъде обявена за обвързваща чрез препратки към по-стари декларации. По този начин новият договор ще придобие социална топлота и ще намери подкрепа във Франция и от европейските профсъюзи. При това положение би отпаднала необходимостта от предложения от германската канцлерка Меркел “социален протокол”, целящ да неутрализира опасенията от глобализацията сред европейските народи. Част 3 на конституцията, която по същество обобщава съществуващите договорни нормативи, може да бъде зачеркната.

На трето място новият договор трябва обезателно да бъде допълнен с ангажимент за защитата на климата и за солидарни действия в енергийната сфера. Това би било не само политическо разумно, но би облекчило и съгласието на скептични правителства, като например онези в Лондон и Варшава.

През втората половина на тази година волята за споразумение във всички страни-членки на ЕС може би ще нарасне значително – също и поради предстоящите сложни преговори за нова европейска финансова конституция през 2008. Тогава и последните колебаещи се би трябвало да се съгласят, тъй като не биха могли да си позволят да се окажат в ролята на спирачи на процеса на европейско единение.

Съществува обаче опасност новият договор да си спечели славата на елитен проект. В това отношение известна вина има германското правителство; Еврокомисията с право го подканя към повече дискусии с гражданите. От гледна точка на политическия апарат това може да е нереалистично, но само това е пътят за повишаване на шансовете за одобрение на договора.