1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Перперикон, свещеният град на тракийците

С подкрепата на ЕС, България се опитва да заостри профила си на туристическа страна, като се отърси от реномето си на евтина дестинация за морски курортисти.

default

Предпоставките за това са добри, тъй като България разполага не само с великолепното черноморско крайбрежие, но и с много разнообразен пейзаж. Напоследък впрочем се отделя все по-голямо внимание на културния туризъм. Малцина знаят, че след Гърция и Италия на земята на България има най-много останки и паметници от античната епоха.

Особено богат на легенди и предания е българският юг, където са намират Родопите, родината на митичния певец Орфей. Никъде другаде на Балканите няма толкова много мегалитни тракийски паметници както тук. Недалеч от Кърджали, край село Горна Крепост, се издига планината Перперикон, на чийто връх българските археолози смятат, че в древността е имало голямо тракийско светилище на бог Дионисий, чиято слава била равна на Делфийския оракул и което се споменава в текстове на Херодот и Светоний.

Независимо от това дали в Перперикон наистина се е намирал онзи прочут храм, факт е, че тежките каменни конструкции и останки, които могат да се видят днес на върха на планината, сигнализират изключително важна археологическа находка. Същинското значение на Перперикон става ясно на археолозите едва през 2000 г., когато е разчистена изсечената в скалата в южното подножие на хълма храмова улица. Четири метра широка и обградена от скални стени с височина до осем метра, тя води близо сто метра направо нагоре до върха, където се намира комплекса, обграден от крепостна стена.

Колкото повече посетителят се опита да вникне в предназначението на каменните структури, толкова повече се оказва завладян от аурата на това странно място. Лесно можем да си представим какви нечовешки усилия трябва да са били хвърлени тук, за да бъде издигнат на този непристъпен връх цял един каменен град с цитадела, храм или дворец и околните съоръжения.

Засега е разчистена само част от тази древна мегаструктура с площ около 20 хиляди квадратни метра. Археологическият екип на професор Николай Овчаров предполага, че преди хиляди години гористата днес планина е била гола, а каменното й лице, отразяващо слънцето, е привличало по един магически начин тогавашните местни хора, почитащи в еднаква степен слънцето и скалите.

Въз основа на най-старите следи, открити в Перперикон, археолозите датират този период в 6 хилядолетие пр. Хр. Превръщането на Перперикон в тракийско селище с дворец, а по-късно и светилище, става приблизително по времето на минойската и микенската култура през 2 хилядолетие, достигайки кулминацията си през 1 хилядолетие пр. Хр. Поради липсата на каквито и да било следи от 4 до 1 в. пр. Хр. археолозите предполагат, че през този период Перперикон е бил изоставен, за да се възроди отново едва по римско време. Цялото значение на това място ще се разкрие обаче едва след разкопаването на целия ареал, което ще изисква много труд и време.