1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Паул Мар - един от най-известните съвременни германски автори на книги за деца.

Паул Мар е писател, пише книги за деца и то тъй весели и забавни, че от 1967 г. насам, откакто е публикувал първата си книга, минава за нещо като звезда на германската детска литература.

default

“Общо взето, тук не мога да се оплача от липса на спокойствие. Само отвреме-навреме ме спохождат деца, чукат на вратата и за моя изненада носят в ръце някоя моя книга, искат ми автограф и посвещение.”

Всеки знае, че да се пишат книги за деца не е лесно – Паул Мар намира обаче, че това нелеко занимание е и също тъй привлекателно.

Паул Мар е на 70 години и досега е издал над 50 книги; от 40 години, т.е. откакто публикува хумористично-многозначителните си истории, светът на детската литература се променил – отчасти благодарение на тези истории. Между първите книги на Мар е “Омагьосаното гърне”, а световна слава авторът добива с героя Самс.

“Хрумванията ми много добре знаят кога да идват, появяват се винаги сутрин в девет и спазват това разписание.”

Тези думи показват, несъмнено, че Паул Мар владее рутината на писането. Писателят се е разположил удобно в черното кресло до камината, макар че навън е всъщност топло. Летните месеци Мар прекарва обикновено във вилата си в Долна Франкония, провинция Бавария.

“Когато пиша, се усамотявам тук, на село, прекарвам три-четири месеца и през това време не поемам никакви ангажименти. Нарочно нямам телевизор, за да не ме отвлича, а мобилният телефон тук и без друго е неизплозваем, защото в това отдалечено място приемането е лошо. Така че, събирам мислите си, всеки ден навлизам все по-дълбоко в историята.”

Всъщност, Паул Мар е започнал да пише най-напред за радиото – през 60-те години, когато е още студент по история на изкуството в академията в Щутгарт. С първото си радио-предаване направо слисал състудентите си, разказва той:

“Като студенти по история на изкуството изкарвахме джобни пари, като рисувахме кулиси за Държавния театър в Щутгарт, точно затова и познавахме всички актьори. Когато слушахме радиопиеси, ги разпознавахме по гласа: “тази е Едит Херден, тази пък Траугот Буре”. Един ден беше излъчена такава радиопиеса и накрая водещият обяви: “Слушахте: “Кула в морето”, радио-пиеса от Паул Мар.” Състудентите ми казаха: “Я, виж, той има същото име като теб.” А пък аз отвърнах: “Не, това съм аз, в свободното си време пиша радио-пиеси”. Изфуках се, с други думи, и после ми залепиха прякор; щом влезех в мензата, тутакси казваха: “Ето го на, писателя идва.”

В кратки, забавни анекдоти Паул Мар описва живота си – ранната смърт на майка му, трудните отношения с баща му, завърнал се от американско пленничество и неодобряващ страстта на сина по книгите; описва също колко трудно му било в началото да чете историите си пред деца.

“В началото правех всичко не така, както трябва. В “Татуираното куче” разказвам една история – нещо като историята на Хензел и Гретел през погледа на вещицата, т.е. това е история за злия Хензел и злата Хензел и добрата вещица. Децата започнаха да викат: “у-у-у”, цялата работа никак не им хареса и отсякоха: “Всичко е наопаки, изобщо не е така. Знаем историята на Хензел и Гретел, в нея всичко е точно обратното.”

Преиначената приказка за Хензел и Гретел е от една от първите книги на Мар: “Татуираното куче”; самата история е характерна за по-късните герои на Паул Мар. Например, за Самс, това опърничаво същество, което наистина може да се мери с такива известни герои на детската литература като Пипи Дългото чорапче на Астрид Линдгрен. Невзрачният и свенлив г-н Ташенбир става един вид осиновител на Сам. Впрочем, в превод името Ташенбир означава буквално “джобна бира”. Г-н Ташенбир, г-н Бело, Опелдокс: Паул Мар е истински събирач на чудати имена и има дори огромен списък с над 300 такива. Как чудатите имена могат да се преведат на други езици, над това писателят понякога наистина си блъска главата. На японски, например, дните на седмицата имат следните изразителни имена:

“Огнен ден, воден ден, златен ден и за тези думи са намерени направо гениални съответствия. На водния ден се счупва, например, водопроводна тръба, на огнения ден г-н Ташенбир без да иска подполва покривката, на златния ден намира злато и казва: “Странно, на воден ден имаше вода, на огнен ден имаше огън, а на златен ден – злато, любопитно ми е само какво ще има в събота.” Не съм сигурен само как е събота на японски, знам само, че на холандски Самс се казва Сатер, защото събота на холански е “сатертаг”.

Дали и на преводачите им е било също тъй лесно да намерят съответствия за странните имена и странните думи, които използва Паул Мар. Книгите му във всеки случай са преведени междувременно на 20 езици, например книгата “Бабата от железницата” е публикувана на корейски език и в Корея е абсолютен бестселър.

“Установявам, че немските детски книги са направо експортен шлагер и това е така, защото, както съм убеден, немската детска литература действително е на високо равнище, на такова, каквото отдавна не е била – може би от 20-те и 30-те години насам, от времето на Ерих Кестнер и неговите книги за деца и възрастни. Днес обаче се публикуват един куп книги за деца и има толкова много немски автори, които пишат такива книги, щото не е чудно, че тъй много се харесват.”