1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Пауза за размисъл след отхвърлянето на Евроконституцията

в. Райнишер Меркур

default

Идеята беше да има пауза, в която да се размишлява за Европа. Получи се обаче пауза в самото мислене. Мълчанието на правителствата, особено в двете страни, където хората казаха “не” на конституцията, е толкова гръмогласно, че премиерите просто се разбраха на срещата си след две седмици да договорят удължаване на паузата с още година. Все пак налице е и известно раздвживане. Очертава се компромис, в чиито рамки проектът за конституция ще бъде запазен, макар и в по-кратък вариант. Преди европейските избори през 2009 година французите и холандците отново ще бъдат призовани към урните, но вероятно ще гласуват за текст, който няма да е по-дълъг и по-сложен от техните собствени конституции. Като малък жест на смирение проектът вече ще се нарича не “конституция”, а просто “Основен договор”. Ако всичко това все пак се окаже недостатъчно, ще бъде приета и една красиво формулирана “Декларация за социална Европа”. Звучи прагматично и символично. Естествено, никой не може да възрази срещу една конституция, която е по-проста и по-разбираема. Не е грешка и да се припомнят социалните стандарти на Европа. Работата обаче е в това, че причините за отхвърлянето на проекта преди година не бяха свързани със самата конституция, както показват много допитвания. В този смисъл по-разбираемият текст на бъдещия проект пак няма да отговори на страховете и недоволствата на европейците. Французите и холандците казаха “не” както по вътрешнополитически причини, така и поради това, че не искат безгранично разширяване на Евросъюза и не виждат ползата от непрестанно вътрешно сближаване. Тоест, правителствата имат достатъчно работа, ако искат да запълнят паузата за размисъл. Засега обаче единствено Европейският парламент проведе дебат за границите на ЕС и за алтернативите на пълноправното членство, и то без да привлече особено обществено внимание. А споровете около приоритетите на ЕС, които във всяка отделна страна се водят в рамките на бюджетната дискусия, съвсем бяха отложени, за да не се заплашва бюджетната рамка. Как обаче можем да очакваме, че гражданите ще имат добро отношение към Европейски съюз, който дава 80 процента от парите си за селскостопанска и структурна политика, а по този начин награждава най-вече старите страни-членки, които не желаят да се променят? Какъв авторитет може да има един съюз от държави, който в неделя се тупа в гърдите като световна сила, а в понеделник не може да събере 2000 войници за подсигуряване на изборите в Конго? Тези несъответствие с течение на времето подронват авторитета на ЕС не по-малко от непрозрачните и сложни процедури по сглобяването на мнозинства в Брюксел. Държавните и правителствени ръководители не застават лице в лице с тези проблеми, а това е признак на продължаваща криза, коментира Райнишер Меркур.