1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Парламентарните дебати за бюджета 2005-та и гражданите

”Депутатите се ругаха цял ден заради бюджет 2005. Представянето на разчетите започна още в 9.30 ч. В 14 часа часовникът на парламента беше спрян и дебатите продължиха още три часа.” Из новините на в.”Стандарт” Мнение на Мирела Иванова

Какво е натрапчивото усещане, питам се, когато човек слуша или наблюдава парламентарните дебати по бюджет 2005-та – за ирационалност? за отсъствие на смисъл? за шумотевица, която не ни засяга? Напротив, това е финансовият проект, според който ще се развива собствената ни държава, би трябвало да ни интересуват поне основните му, общодостъпни за разбиране параметри – интересуват ни, разбира се, но какво от това, щом е ясно, че гласовете за приемането вече са спазарени. Ей това е усещането, за пренебрегващ гражданите и техните интереси пазарлък, за янлъш-вериш, който обслужва шепа властващи и техните приближени и е докрай надменен към останалите – с една дума – пропаст. Да, пропастта е налице. От едната й страна министърът на здравеопазването Богоев ни обяснява, че здравето на нацията е подкопано, защото липсва култура на храненето и хората не консумират правилното месо – от другата й страна бере душа един пенсиониран лекар, например, и хилядите като него. Той има диабет, да речем, и знае с какво да се храни, но как да си го позволи. Някога е полагал Хипократова клетва, после е спасил не един човешки живот, но сега не иска и не може да спаси своя. От едната страна на пропастта е министърът на регионалнато развитие Церовски и с характерния си диалект обяснява, че Мало Бучино не е цетърът на света. Хората от селото си го знаят и не протестират с цел да станат център на света, просто се борят тировете да не преминават по шосето, край което живеят, защото е тясно и стръмно, основите на домовете им се подкопават и слягат от тежестта и ги грозят безброй още опасности в и без това обруления им живот. От едната страна е министър Абрашев с многозначещата му усмивка на мечтател, решен да пресътвори музеи и дворци в турски бани, а от другата са Георги Липовански и останалите художници, които искат да спасят галерията за чуждестранно изкуство и да се преборят за проекта ”Българския Лувър”, за сградата в центъра, напълзяна от твърде много и алчни апетити. От едната страна са луксозно соанираните юнаци от ”Новото време”, спазарили гласовете си срещу имагинерните 135 милиона лева за образование, сума за която тепърва ще се преговаря с МВФ, а от другата българските учители със средна заплата 230 лева, набедени че стачкуват по политически причини.

Усещането за пропаст е все по остро и не знам доколко политиците си дават сметка, че освен астрономическата зима, ще вземе да настъпи и зимата на нашето недоволство, не по Стайнбек, а по Нане и Вуте и тогава вкупом ще се сурнем в пропастта – защото мярката с отсъствието на държавност в държавата съвсем се прехвърли и високоморието на управляващите премина всяка разумна граница.

Колкото и да сме от другата страна, все не сме докрай … пък си и спомняме две, станали нарицателни зими, Лукановата и Виденовата, та се чудя да не би да се задава и трета, и тя да ни е за акъл.