1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Парад на мерзавците?

Речите на Ахмадинеджад и Кадафи предизвикаха недоумение по време на дебата в ООН. Антисемитските призиви на единия и хвърлената от другия Харта на ООН би трябвало да доведат до бойкотирането им. Решение ли е обаче това?

default

Изказванията на Кадафи и Ахмадинеджад всъщност не би трябвало да изненадват

Възмущението, което се появява всяка година след подобни речи, не закъсня и този път. "Защо убийци и терористи имат правото да говорят пред ООН?", се питат онези, които чуха антисемитските изявления на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и дългата, объркана реч на либийския му колега Муамар Кадафи, завършила с пренебрежително хвърляне на Хартата на ООН.

Präsident Mahmud Ahmadinedschad

Махмуд Ахмадинеджад пред Общото събрание на ООН

Проблематичните деца

Всъщност с това либийският ръководител успя да постигне само едно: той самият стана смешен и се дискредитира пред останалите. Точно такива като Кадафи трябва да говорят пред Общото събрание на ООН. Защото тогава представителите на останалите държави могат демонстративно да напуснат залата, показвайки отношението си към диктатора. Те нямаше да могат да сторят това, ако Кадафи не беше поканен да говори. Една световна организация трябва да бъде достатъчно силна, за да изтърпи подобни изяви.

Либия, Северна Корея, Иран - всички тези държави членуват в ООН. Досега генералният секретар на организацията Бан Ки-Мун показа, че предпочита хармоничните отношения. Той се държи като класен ръководител, който не изолира проблематичните деца, но и не разкрасява грешките им, не си затваря очите пред тях. Трябва да си признаем, че подобни проблематични деца има във всеки клас с 30-ина ученика. Да не говорим, че в случая с ООН става дума за цели 192 държави-членки. "Те трябва да имат правото на изява, иначе ще станат още по-нетърпими и ще се закичат с ордена на аутсайдери", би казал търпеливият и внимателен учител.

"Добре дошли на парада на мерзавците", написа булеварден вестник от Ню Йорк и публикува на първата си страница снимките на Уго Чавес, Муамар Кадафи и Махмуд Ахмадинеджад като почетни гости на ООН. Само че, ако приемем, че пред Общото събрание нямат право да говорят диктатори, кой тогава ще разбере, че те са такива?

Gaddafi vor UN-Vollversammlung

В ръката си Кадафи държи разкъсаната Харта на ООН

Кога можем да наречем една държава мерзка?

Как ще станат ясни границите на допустимото поведение? А и всеки разбира по различен начин понятието мерзка държава. За не малко ислямисти САЩ въплащават всичко низко и мерзко. Други пък не биха допуснали на трибуната на ООН някои африкански лидери. А какво да кажем за Китай или пък Русия? Кога можем да наречем една държава мерзка и да й обявим бойкот?

ООН няма нужда от този дебат за бойкот. Нейната задача е да се бори за човешките права и да гарантира световния мир. И тази организация е достатъчно силна, за да отбранява собствените си ценности, и е в състояние, ако се наложи, да налага санкции. Или както каза британският премиер Гордън Браун: "Аз съм тук, за да издигна високо Хартата на ООН, а не за да я разкъсвам!".

Редакцията препоръчва