1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Палестинците се нуждаят от нов харизматичен лидер

На 25 януари в земите на палестинската автономия се провеждат избори за парламент. След смъртта на Ясер Арафат, палестинците така и не могат да намерят негов заместител като обединителна фигура. Предлагаме ви портрет на Насър ал Кидва, наричан до скоро “племенника”.

Все още палестинците не са намерили заместител на Арафат като обединяваща фигура

Все още палестинците не са намерили заместител на Арафат като обединяваща фигура

В края на февруари миналата година президентът Абас повика в Рамала роденият през 1953 година в ивицата Газа Насър ал Кидва. Специалистът по зъбно-челюстна хирургия превърна сградата, в която преди се помещаваше представителство на ООП във функциониращо външно министерство на палестинското автономно управление. Повечето от 90-те посланници бяха изпратени или в пенсия или получиха нови назначения. “Целият персонал беше подложен на преценка и беше създадена нова структура” заяви Кидва.

От 1986 до 2005 година Кидва е наблюдател на ООН към Обединените Нации и се движи в дипломатическите среди. Той е член на “Фатах” от 1969 година, а от 1999 – и член на централния съвет на движението. В крайна сметка роля играе и факта, че Кидва е сродник на бившия водач на ООП Ясер Арафат. До скоро палестинците го наричаха “Племенника”. Самият Кидва заявява, че този факт му е бил неприятен, поради това, че родствената му връзка с Арафат за него никога не е била важна. На всичкото отгоре “племенникът” често изпада в противоречия и спорове с Арафат, макар че винаги го е уважавал извънредно много. Насър ел Кидва е и единственият, който освен вдовицата на Арафат - получи лекарския протокол за загадъчната смърт на палестинския лидер. Кидва обаче никога не се е опитвал да прави капитал от родството си с него. След смъртта на Арафат Кидва на няколко пъти заяви, че сегашната реалност е потвърдила много от тезите на чичо му – например, че Фатах е движение, а не дисциплинирана партия, по повод на което Кидва заявява, че много му се иска, движението да разполага с някой харизматичен лидер. Арафат също така имал право когато твърдял, че основното направление на израелската политика при министър-председателя Шарон не е било готово за разумно и трайно решение на близкоизточните проблеми. И все пак Кидва днес е притеснен главно от проблемите в собствената си страна. През декемеври, страните-донори замразиха 60 милиона долара бюджетни средства , от които палестинската автономия спешно се нуждае. Те обвиниха правителствения ръководител Корая, че пилее парите на дънокплатците. Оставката на финансовия министър Фахад – адвокат на така наречения “ прозрачен бюджет” още повече подсили недоволството на донорите отвън. Кидва пък обратно – заяви, че именно те са били тези, които са настоявали да се въведе закон за държавните служители и произлизащите оттам задължения по финансовото им осигуряване .Сега когато заплатите им били вдигнати до предписаното от закона за държавните служители ниво – се оказало, че става дума за изненадващите 20%. И все пак Кидва е и самокритичен. Той признава, че в палестинските земи в момента царят хаос и беззакония и че полицията е прекалено слаба и лошо квалифицирана за да се справи с положението. Липсват възможности за обучение на силите за сигурност, липсват тренировъчни програми и институции, които да се занимават с квалификацията им и то най-вече в ивицата Газа, където и без друго живеят предимно бедни палестинци, които притежават обаче значителни количества оръжие.

Кидва не се опасява от евентуална победа на Хамас на предстоящите парламентарни избори, но апелира към президента Абас незабавно след изборите да премине към решителни действия, за което според Кидва в момента има и по-добри предпоставки от израелска страна. Според палестинския политик шансовете за мира са се увеличили, откак Ехуд Олмерт ръководи страната, защото бил по- прагматичен и по-открит партньор за преговори. В същото време и към него Кидва има апели : да се върне към политиката от Осло , в която се придвиждаше спиране на изграждането на нови израелски селища, както и преустановяване на строежа на защитната стена.