1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Палестинският лекар Ашраф пред Дойче Веле

"За годините честна и съзнателна работа Либия ми се отблагодари с обвинения" - казва д-р Ашраф в специално интервю за Дойче Веле

Позволете ми в началото следния въпрос – как се чувствате сега, особено психически, след всичките тези горчиви години?

“Психическото ми състояние е много добро. Издържах тези девет години, тъй като съм невинен, както и моите колеги. Ние бяхме обвинени от корумпирани хора, но истината много скоро ще излезе наяве.”

Какво бе отношението към вас в затвора през тези години?

“Естествено най-трудно беше в първите дни. Първата година и половина бяхме в един център за полицейски кучета, където и към нас отношението беше не като към хора, а като към животни. Бяхме подлагани на всякакви видове мъчения, с електрошок, чрез лишаване от сън, глад, обиди.

В продължение на цели десет месеца бях подлаган на мъчения – от страна на службата по престъпността в Триполи. Там ни измъчваха по най-различни начини, включително изнасилване с кучета, а моите колежки бяха подложени на сексуални посегателства.”

Но при произнасянето на смъртната присъда либийското правосъдие се позова на това, че сте направил признание?

“Ако някой от тези така наречени съдии или прокурори бъде подложен дори и на една минимална част от тези мъчения, то той би признал дори и че е убил сина на Адам Авел. Обзалагам се, че те не могат да представят нито едно доказателство срещу мен или моите колеги.”

Дали сега, след като бяхте окончателно освободен, смятате да съдите мъчителите си?

“Вижте – има много юридически опции, но аз искам най-напред да обсъдя нещата с комисията, която ме защитава, след което ще взема решение.”

Ще заминете ли при семейството си в Холандия, или ще останете в България, при положение, че сега имате български паспорт?

“Скоро ще получа холандско гражданство и ще се върна в Холандия. Усещам, обаче, и потребността да прекарам и няколко щастливи и спокойни дни с моите колеги, с които бяхме заедно досега все в тежки и лоши времена. Имам семейство в Холандия и семейство в България, което е чест за мен, гордея се с това.”

Либийските правозащитни организации, работещи в чужбина, често изтъкват, че в либийските затвори се извършват мъчения. Кое ви нарани повече от вече споменатите от вас издевателства?

“Това, което ме наранява, е че аз съм израснал в Либия, че съм обичал страната от цялото си сърце, че съм работил в различни болници там честно и съзнателно, че съм служил на хората, на държавата и на ръководството, а в знак на благодарност получих тези обвинения. Именно това е, което ме наранява най-много.”