1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Пак за кирилицата и латиницата

Проблемите около приложимостта на кирилицата в чужбина, особено при комуникациите в интернет и чрез съобщения на мобилните телефони. От Виена, Юлия Дамянова

default

Особено за онези българи, които живеят в чужбина, латиницата все повече измества кирилицата в ежедневното общуване - най-вече в интернет и при писането на съобщения на мобилния телефон. Какви трудности и недоразумения могат да произтекат от този нов начин на общуване? Задавам този въпрос на двамата си събеседници - 33-годишният езиковед и преводач Александър Зицман и 28-годишната художничка Надежда Димитрова.

Надежда Димитрова: До 18-годишна възраст съм писала само на кирилица и предимно на ръка. Аз видях компютър като дойдох в Австрия на 18 години. Това са вече 10 години. И в началото ми беше много трудно да пиша също на компютър и също – на латиница. Но, с времето, това стана начин на комуникация. Аз дори съм забравила да пиша почти на ръка – латиница или кирилица независимо. И става все по-трудно за мен да пиша на ръка на кирилица, тъй като съм свикнала да трансформирам буквите на латиница, за да може да си комуницирам с моите приятели по sms, по чат или имейл. И когато започна да пиша на български, ако реша да напиша едно писмо, тогава идват ужасните правописни грешки, които са заради латиницата, тъй като аз съм загубила това умение, бавно и неусетно, да пиша на кирилица.

Как пишеш “ъ”?

Надежда Димитрова: “Ъ” - с “а” замествам. Което е ужасно, като напиша “аз сам”. Аз започнах да си пиша писма на ръка на мои приятели в България, тъй като смятам, че това е нещо, което не искам да загубя. Аз бях в моя клас до 18-та си годишнина отличник по български език и бях най-добра по правопис. И след 10 години латиница... За мене това е наистина неприемливо.

Александър Зицман е роден в Германия, но майка му е българка. Затова и връзката му с българския език и с кирилицата е силна още от детските години.

Александър Зицман: Аз ползвам нещо, което е някъде между транскрипция и транслитерация. Да кажем, научната транслитерация за “ъ” е едно “а” с едно ченгелче отгоре, което, всъщност, е румънското “ъ”. Това – като транслитерирам, да кажем, някакъв научен текст, някакъв цитат или нещо – така го правя. На мобилния телефон такъв знак няма. Просто слагам за всеки “ъ” едно “+”, защото ми е удобно – долу в средата на моя телефон.

А ти би ли разбрала “+” като “ъ”?

Надежда Димитрова: Не!

Александър Зицман: Бързо се разбира, щом видиш думата и контекста. Всъщност, ти можеш да пишеш и без “ъ” и пак се чете. Човешкият мозък е така направен, че в крайна сметка той почти...

Надежда Димитрова: Комбинира.

Александър Зицман: Комбинира и почти без гласни можеш да пишеш.

Надежда Димитрова: Също смятам, че е много интересно как един човек започва първото си запознанство с транслитерация от кирилица на латиница и как това се изменя. Защото в началото просто са някакви безумни комбинации и с времето, обаче, всеки намира неговия си стил. И аз, примерно, знам, че определени приятели, които имам, имат определени комбинации. И с тези комбинации съм свикнала и вече ги чета без проблем, но в началото, си спомням, че тези хора по друг начин са започнали да пишат. Това значи, че има също някакво развитие този език, който сам човек си измисля, за да може да се изразява по някакъв начин.

Александър Зицман: Естествено. Той от самосебе си се организира до някоя степен. Просто, виждаш какво ти е удобно и къде твоите приятели имат най-малко проблеми да те разберат, според мене. На мен ми беше безкрайно смешно – една моя позната ми пишеше винаги: “И ще замина с “muga” си в Канада.” И си викам: “С кво?!” Докато разбрах, че това е мъжа й. Аз не знаех, че е женена, ама това е друг въпрос. Но, по такива свободни форми, така да се каже, като sms, имейл, интернет въобще, трудно може въобще да се организира. Щото, в интернет, като четеш всички тия блогове, излиза, че те от самосебе си по някакъв начин се организират. Те, например, на немски вече не използват главни букви или използват разни съкращения... Това не може да се контролира. Моят проблем е в общи линии този, че, поне докато говорим за литература, за някакви табелки, за...

Надписи по улиците?

Александър Зицман: Нещо от този вид, във всеки случай, поне там да има една добре измислена система, която ама да важи за цяла Европа... Това цялото, в крайна сметка, си е тюрлю-гювеч, защото, в общи линии, всеки си пише както си мисли...

Надежда Димитрова: Каквото си иска!

Александър Зицман: Според мене, тъй като в Европа има доста езици с латиница, които ползват същата фонетика, почти, като българския... Да кажем, хърватски. Те си имат “ч”, те си имат “ш”. Литовски. В Латвия също използват някаква латиница където имат “ш” и не знам какво си... Щеше да е хитро някой да седне в този Европейски съюз и вместо да каже, че всеки банан трябва да е на 25 см, да каже: “Хубаво! Използваме всичко това, което имаме. Румънското “ъ” – прекрасно! Вземаме го и за българското. Хърватското “ч”, хърватското “ш” – това са тия с “хачек”. На чешки – също. Можеше наистина да се измисли нещо и децата и в Германия, и в Австрия, и в Англия, и в Швеция, да го учат... Не от първи клас, да кажем – от трети клас нататък, ама там също живеят чужденци. Да могат поне да произнасят имената им.

Имаш предвид някаква обща система за Европа за писане на славянски думи и имена с латински букви, предполагам? Не кирилицата да се замести от латиница.

Александър Зицман: Не, в никакъв случай! Преди 5,6,7 години стана въпрос. Ото Кронщайнер, бившия професор в Залцбург и неговия асистент, който се казваше Младенов, ако не греша, писаха, ама луди статии в “Култура”, където обясняват, че ако се измени кирилицата с латиница, това ще има принос към българската икономика... Кой? Кой ще го чете това? Като е написано на български с латиница, на кого ще му направи впечатление. Ами, дали отиваш и четеш на един плакат: “Сачи – кренвиршите без тоалетна хартия” на латиница или на кирилица, няма абсолютно никакво значение, защото няма да разберат за какво става дума. Освен, че “тоалетна” може би ще могат да прочетат.