1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Пакистан, инкубаторът на глобалния тероризъм

Плътната мрежа от радикални религиозни училища е питателната почва на агресивния ислямизъм и джихада, който има две направления: от една страна той застрашава деликатното равновесие на границата между Южна и Средна Азия.

Мушараф и Буш

Мушараф и Буш

На западния фронт талибаните и терористите на Ал Кайда се опитват да торпедират възстановяването на Афганистан; на източния фронт екстремистите подкопават трудното помирение между Пакистан и Индия. От друга страна лондонските атентати показаха, че пакистанските ислямисти имат и глобален дневен ред, чиято единствена точка е взривяването на западния свят.

Опасността от фундаментализма в Пакистан се подсилва допълнително от обстоятелството, че Пакистан е ядрена сила. Комбинацията от войнствен ислямизъм и ядрен потенциал превръща Пакистан в едно от най-опасните огнища на света. Само един човек е в състояние понастоящем да не допусне излизането на пакистанския тероризъм извън контрол: президентът генерал Мушараф. Той е най-важният съюзник на Запада в борбата срещу тероризма.

Мушараф е диктатор, но Западът е принуден да взаимодейства с него, просто защото няма друг избор. Политическите наблюдатели са единодушни, че ако той бъде свален от власт, в Пакистан ще се възцари пълен хаос, от който ще се възползват екстремистките сили. Напълно възможно е при подобен сценарий САЩ и Англия да се намесят, за да не допуснат атомната бомба да попадне в ръцете на ислямските фанатици. Срещу Мушараф бяха извършени вече две покушения.

Световната общност се опитва да укрепи позициите на Мушараф, тъй като демократична алтернатива няма. Президентът обаче би трябвало най-сетне да приведе в изпълнение обещанията си за реформи – което досега не му се е удало. Пакистан се нуждае от просветена училищна система, тъй като в противен случай опасността, произлизаща от многобройните религиозни училища, не може да се ограничи. Страната с 160-милионно население има нужда и от чуждестранни инвестиции, за да бъдат разбити архаичните феодални структури, пречещи на демократизацията. И накрая - Пакистан се нуждае от мир с Индия. Едва когато бъде сложен край на враждата между двете ядрени сили, Пакистан ще бъде в състояние да се развие пълноценно в икономическо отношение и да ограничи ролята на военните. Защото тогава генералите ще бъдат лишени от образа на врага, с който винаги са легитимирали своята власт.

Тласъкът за тези промени трябва да дойде от командващия армията. Мушараф винаги е твърдял, че иска една умерена, демократична държава. Засега обаче Пакистан разполага само с една много тънка демократична фасада.