1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Още четири години за Буш

Парижкият кореспондент на седмичника "Фрайтаг" пише:

На международен фон, французите са най-големите противници на правителството Буш. Но ето че сега онези три четвърти от населението, които биха предпочели Кери, ще трябва да се примирят с Буш. Впрочем за открит антиамериканизъм не може и дума да става в една страна, в която също три четвърти от гражданите гледат положително на САЩ.

По-скоро учудващо е колко невъзмутимо реагираха французите на враждебността, дипломатическата война и производствения бойкот от страна на САЩ. Президентът Ширак забрани изрично на своите министри да правят каквито и да било недобронамерени изявления по адрес на американците. Сега в Елисейския дворец се казва, че Ширак и Буш се познавали много добре и че двамата се разбирали по-добре, отколкото се предполага; а ако бил избран Кери, ще трябвало тепърва да се градят добри отношения.

Политологът Доминик Моази смята дори, че в част от френското правителство е преобладавало тайно желание за преизбирането на Буш. Защото сега Париж можел по-лесно да отстоява отказа си за изпращане на войски в Ирак; при един президент Кери това щяло да бъде по-трудно.

"Утеха за Блеър" - гласи заглавието на друг материал също от седмичника "Фрайтаг":

Настроението в Лейбъристката партия не е добро. Депутатите, както и почти всички министри на Блеър залагаха на Кери. За разлика от премиера. Той изпитва лоялност към един президент, чието решение за войната в Ирак той все още смята за правилно, въпреки всички ужасяващи фалове, които неведнъж го хвърляха в кротко отчаяние. Освен това бе опровергана прогнозата, че разгневените западни избиратели щели да изхвърлят от власт рицарите на иракската война; испанецът Аснар беше единственото изключение. Това е утеха за Блеър.

Лондон се надява, че второто правителство Буш ще остави в миналото грубиянските си прояви. Повече Пауъл, по-малко Ръмсфелд. И най-вече, че ще се откаже от наглата си мегафонна дипломация, която отрови презатлантическите отношения. "Буш се поучи от грешките си" - уверяват в обкръжението на премиера и привеждат примери от миналото: през втория си мандат повечето президенти се измествали по към центъра. Във вътрешнополитическо отношение обаче преизбирането на Буш не вещае нищо розово за Блеър: Буш-дразнителят ще му създава много проблеми в отношенията му с партията и избирателите.

А как реагираха испанците? В седмичника "Ди цайт" четем:

Премиерът Сапатеро продължава да мълчи. Няма никакво съмнение, че неговото правителство се надяваше на победа на Кери. През последните месеци испанците на няколко пъти се сблъскаха с Белия дом. На военния парад по повод испанския национален празник на 12 октомври, американският посланик демонстративно не присъства. Сапатеро му го върна, като също така демонстративно остана седнал при преминаването на американското знаме.

Дали евентуална победа на Кери би била наистина по-добре за испанското социалистическо правителство, не се знае. Подобно развитие щеше да изправи Мадрид пред подобен конфликт както Париж или Берлин: щеше да бъде по-трудно да се откаже на молба на Кери за военна помощ в Ирак.

Междувременно испанският народ е все така отдаден на антиамериканизма си. Бестселерите от последните месеци бяха все книги, остро критични спрямо Америка.

Подобно съдържание