1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Още отзиви за немския превод на романа „Разруха” от Владимир Зарев.

Тези дни Дойчландрадио излъчи в програмата си мнението на литературния наблюдател Йорг Магенау, който коментира излезлия наскоро в Германия превод на романа “Разруха” от Владимир Зарев. Ето по-важните моменти.

default

В Германия Владимир Зарев е по-слабо известен, отколкото в България, отбелязва Магенау и представя накратко писателя. “Разруха” е роман за перманентния преход, за историческия обрат, настъпил с края на комунизма и бавните, мъчителни промени след това, изтъква наблюдателят на Дойчландрадио. Преходът, превърнал се в един вид трайно състояние от идването на демокрацията в България през 1990 г. Героите в романа на Зарев преживяват настоящето като един вид борба за оцеляване и болест. Старата система се е разпаднала, но стабилен ред не е установен; единствената константа е стремежът към пари и власт. Зарев представя пътя на двама мъже през хаоса.

Мартин, някога известен писател е на път да се самоунищожи в алкохола и самосъжалението. Жена му иска да го напусне, голямата му дъщеря е в Америка, а другата му дъщеря е наркоманка; с парите, които баща й й е набавил за очна операция, тя си купува самолетен билет за СЩ. Зарев описва разрухата на героя си във всички драстични детайли: как остава без работа в издателството, което не може да се приспособи към условията на пазарното стопанство, как без особен успех се опитва да си намери нова работа, как се забърква в съмнителни сделки и накрая е готов да измами дори най-добрия си приятел. Колкото повече не му стигат парите, толкова повече Мартин е обсебен от жаждата за пари, които са му нужни, за да си осигури спокойствие и най-после отново да може да пише, а именно да напише романа със заглавие “Разруха”.

Този роман в романа, отбелязва рецензентът, съставя втората плоскост на действието, огледално противоположна на първата. След политическата промяна приятелят на Мартин, Боян Тилев е натрупал пари със съмнителни сделки. Тилев е безскрупулен, отблъскващ новобогаташ; угодничи на жените, с които иска да спи. Зарев съзнателно използва клишета, описва мръсни сцени. Буковски и Източна Европа, човек добива чувството, че реализмът в “хард-бойлд” стил а ла Хемингуей просто трябва да се навакса, защото е бил отхвърлян по време на социализма. Зарев приписва тази част от романа на героя си, това му дава по-голяма свобода. Романовата конструкция позволява освен това да бъдат отразени различни сфери на обществото и то не само тези, в които се движат да кажем един писател или един безработен. Зарев успява удивително добре да разкрие мафиотския бизнес-свят и преплитането му с политиката.

“Разруха” е роман за властта на парите и за загубата на любовта. Парите като най-трайната форма на властта, както казва един от героите в романа. Създаденият нов ред служи изключително за умножаване на натрупаните пари и води до това, че в крайна сметка цялото богатство се концетрира в ръцете на малцина. Зарев е точен и безпощаден наблюдател на този преход, изнамира образи и сцени, които не могат да се забравят: например безработният интелекуталец, който смутено рови в кофата за боклук и напомня на разказвача за собствения му баща, когото той сравнява с елен, чиито рога са твърде големи и му пречат да се добере до съдържанието на кофата с боклук. Великолепно описана е и сцената с посещението на Тилев при германския милионер край езерото Щарнберг, който ясно демонстрира разликата между богатия и новобогаташа, между самоувереността и показността.

Романът на Зарев, отбелязва в заключение рецензенът, дава представа и как се създава литература, почерпана от собствения опит. Трайно, както се оказва, е само разказаното, само литературата, оставаща въпреки голямата разруха.