1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Още за развитието на българо-германския шпионски скандал.

Както вече ви съобщихме, германската прокуратура е внесла обвинение срещу служителя на германското разузнаване, който бе заловен в нерегламентирани контакти с българска дипломатка. По тази тема от вчера се появиха доста публикации в международните медии - в германските Берлинер Цайтунг и Райнише Пост, в шотландския Скотсмън, в ирландския Айриш Игзаминър и други.

Електронното издание на списание Дер Шпигел отбелязва: "Случаят се смята за политически деликатен, тъй като България иска да влезе в ЕС през 2007 година." Същото се твърди и в информациите на Берлинер Цайтунг и телевизионния канал Н Т Фау. А в една от емисиите на централоното новинарско предаване по Първа програма на германската телевизия АРД мина анализ по темата от Отфрид Насауер. Ето какво смята този автор:
"Служителят от БНД привлякъл вниманието с това, че взимал документи у дома. По тази причина контраразузнаването започнало да го следи и го засякло при среща с българката. От нея по-късно били иззети документи. Служителят на БНД беше арестуван на 8 октомври 2003, а дипломатката напусна Германия. Очевидно тя е била изтеглена по настояване на федералното правителство. Служителят на БНД не е просто някакъв си представител на тайните служби. Той е бил правителствен директор и е ръководел отдела за набиране на информация от Балканите. Преди това е действал и в София, за последен път през октомври 2001. Българката в продължение на много години е била заместник-консул и същевременно е работила за тайните служби. Това се подразбира от изявленията на германски официални лица. Те казват: "Тя е от конюшната на българите," а на шпионски език това означава, че е позната като агентка.

Какво може да е предал на българската агентка служителят на БНД? Какво точно е знаел той? Мащабите на предателството изглеждат значителни. Германското контраразузнаване трябва да изхожда от най-лошото: че служителят е издал всичко, което е знаел. А то със сигурност не е било малко. По длъжностна характеристика той е знаел кой работи за германското разузнаване в балканските страни, кой осигурява информации и как се предават тези информации. Той е бил длъжен да познава източниците, за да може да прецени тяхната надеждност. Дали не е издал и сведения за тези източници на информация? За кого са били предназначени тези сведения? Дали само за българските служби, или и за други? И за източници в кои сфери става дума?
Можем да разграничим две възможни сфери. Първо - източници в средите на организираната престъпност. През първата половина на 90-те години БНД установи партньорски връзки с българските тайни служби, а по същото време обяви борбата срещу организираната престъпност за приоритет. Втората възможна сфера са източниците на информация за балканските страни. Източници, които подават данни за икономиката, търговията, армиите и политиката в този регион, включително и за легалната и нелегална търговия с оръжие. И двете сфери са много деликатни.
Тази деликатност става очевидна, когато си представим, че служителят на БНД може да е информирал българската агентка в детайли за информаторите на германското разузнаване в средите на организираната престъпонст. Ако тези сведения достигнат до самите престъпници, информаторите ще бъдат изложени на серизона опасност и ще трябва да бъдат изтеглени. В резултат ще рухне и една структура, изградена с големи усилия в течение на много години, а БНД за известно време ще ослепее. После ще трябва да се изграждат нови структури, при това не само в България, но и в другите балкански страни. Като имаме предвид борбата срещу организираната престъпност, това е много лоша, но доста вероятна перспектива. Защото обществена тайна е, че организираната престъпност в България е проникнала в доста държавни структури.
Не по-малко опасно е, ако служителят на БНД е предавал източници и сведения, засягащи балканските държави. Защото такива сведения също могат да попаднат не където трябва да доведат до политически напрежения. Германските тайни служби смятат, че поддържат интензивно сътрудничество с българското разузнаване НРС, с руското СВР и с гръцките сулжби. Да се знае кой работи за германското разузнаване на Балканите - това е чисто злато, то струва пари и насрещна информация. Защото сътрудничеството между тайните служби е изградено на принципа, че непрекъснато се разменя информация за други страни. Това е низ от сделки и взаимни услуги. Никой обаче не знае къде в крайна сметка ще се озове неговата информация, подадена на "приятелски служби". Сред получателите на такава информация могат да се окажат дори рискови държави и терористични организации.
Германското следствие още не знае какви точно информации е издавал на българката сулжителят на БНД. Ясно е обаче, че той е разполагал със значителен обем секретна информация. Така възниква сериозният риск от разкриване на важни структури на БНД. Или поне трябва да се изхожда от подобна опасност. Но предателството в случая засяга не само разузнаването БНД - то може да се отрази и върху операциите на Бундесвера на Балканите, чиято сигурност също може да се окаже под заплаха.