Очертава ли се възможност за решение на Близкоизточната криза след смъртта на Арафат ? | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.12.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Очертава ли се възможност за решение на Близкоизточната криза след смъртта на Арафат ?

протестна акция срещу израелската защитна стена

протестна акция срещу израелската защитна стена

Смъртта на Арафат изглежда създава възможност за възобновяването на американското посредничество в региона и даже за нови преки преговори между Израел и ръководството на ООП. Израелският министър-председател Шарон коментира събитието от 11 ноември - а именно смъртта на Арафат - като "исторически момент". Въпросът е обаче - за какво? Едностранното изтегляне на израелците от ивицата Газа е вече решение, прието от правителството в Израел. Същото решение обаче и преди вече е било взимано - и по-точно преди близо 5 години от друго коалиционно правителство, ръководено от Ехуд Барак, преди преговорите, при посредничеството на американския президент Клинтън - окончателно да се провалят през второто полугодие на 2000-та година и да се стигне впоследствие до втората интифада.

Има ли днес някакъв "прозорец на отворени възможности" и колко дълго ще остане той отворен? Зад демонстрациите на боен дух и ритуалите за разплата с еврейския враг, в палестинския лагер днес се наблюдават предимно объркване и борба за надмощие. Ислямистката организация Хамас поставя условия за участието си в изборите, от друга страна обаче заплашва, че ще бойкотира предвидените президентски избори и повтаря познатите си максималистични искания. Ако се стигне до нова ескалация на терора, това би разрушило шансовете за водене на преговори, както това вече многократно се е случвало от времето на споразумението в Осло преди близо 11 години.

Двустранната война за изтощаване на противника, водена през времето на първата голяма вълна на арабски терористични актове след убийството на Рабин в края на 1995 година, не доведе до някакъв резултат, но затова пък прекъсна и провали процеса за мир от "Осло". Арафат взе решаващо ечастие в този процес, защото залагаше на арабското насилие с цел да заздрави собстеввените си позииции на преговаряща страна и непрекъснато поставяше нови изисквания. Неговата стратегия на партизанските нападения, а по-късно и терористични атаки срещу военни цели /полицейски участъци, ескорти, охрана и др./ постепенно преминаха във вълна от масов терор, отговорноста за който не поеха нито той , нито ООП. Нищо не засегна шансовете за мирно споразумение между израелци и палестинци повече от тази ескалация на насилието. Израел на свой ред също реагира с ново насилие. Поне 1000 израелци станаха жертва през последните 4 години на арабски атентати. Жертвите от арабска страна обаче надминават 3000 души. Автономията в Палестинските земи е напълна разсипана от тази окупационна война. Голямата част от чуждестранната помощ е изразходвана по напълно безсмислен начин. Двете страни в конфликта се блокират взаимно като залагат на политиката на най-малкия общ знаменател. При това основните белези на бъдещ териториален компромис отдавна вече са предначертани. В състоянието на взаимна окупация обаче , няма да възникне никаква перспектива за мир. Най-важни условия за появата на траен мир в региона са две: арабска гаранция за мир, редом с американската и израелската отбранителна способност в рамките на международно признати граници.