1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Очертава ли се възможност за решение на Близкоизточната криза след смъртта на Арафат ?

протестна акция срещу израелската защитна стена

протестна акция срещу израелската защитна стена

Смъртта на Арафат изглежда създава възможност за възобновяването на американското посредничество в региона и даже за нови преки преговори между Израел и ръководството на ООП. Израелският министър-председател Шарон коментира събитието от 11 ноември - а именно смъртта на Арафат - като "исторически момент". Въпросът е обаче - за какво? Едностранното изтегляне на израелците от ивицата Газа е вече решение, прието от правителството в Израел. Същото решение обаче и преди вече е било взимано - и по-точно преди близо 5 години от друго коалиционно правителство, ръководено от Ехуд Барак, преди преговорите, при посредничеството на американския президент Клинтън - окончателно да се провалят през второто полугодие на 2000-та година и да се стигне впоследствие до втората интифада.

Има ли днес някакъв "прозорец на отворени възможности" и колко дълго ще остане той отворен? Зад демонстрациите на боен дух и ритуалите за разплата с еврейския враг, в палестинския лагер днес се наблюдават предимно объркване и борба за надмощие. Ислямистката организация Хамас поставя условия за участието си в изборите, от друга страна обаче заплашва, че ще бойкотира предвидените президентски избори и повтаря познатите си максималистични искания. Ако се стигне до нова ескалация на терора, това би разрушило шансовете за водене на преговори, както това вече многократно се е случвало от времето на споразумението в Осло преди близо 11 години.

Двустранната война за изтощаване на противника, водена през времето на първата голяма вълна на арабски терористични актове след убийството на Рабин в края на 1995 година, не доведе до някакъв резултат, но затова пък прекъсна и провали процеса за мир от "Осло". Арафат взе решаващо ечастие в този процес, защото залагаше на арабското насилие с цел да заздрави собстеввените си позииции на преговаряща страна и непрекъснато поставяше нови изисквания. Неговата стратегия на партизанските нападения, а по-късно и терористични атаки срещу военни цели /полицейски участъци, ескорти, охрана и др./ постепенно преминаха във вълна от масов терор, отговорноста за който не поеха нито той , нито ООП. Нищо не засегна шансовете за мирно споразумение между израелци и палестинци повече от тази ескалация на насилието. Израел на свой ред също реагира с ново насилие. Поне 1000 израелци станаха жертва през последните 4 години на арабски атентати. Жертвите от арабска страна обаче надминават 3000 души. Автономията в Палестинските земи е напълна разсипана от тази окупационна война. Голямата част от чуждестранната помощ е изразходвана по напълно безсмислен начин. Двете страни в конфликта се блокират взаимно като залагат на политиката на най-малкия общ знаменател. При това основните белези на бъдещ териториален компромис отдавна вече са предначертани. В състоянието на взаимна окупация обаче , няма да възникне никаква перспектива за мир. Най-важни условия за появата на траен мир в региона са две: арабска гаранция за мир, редом с американската и израелската отбранителна способност в рамките на международно признати граници.