1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Оцелели от нацисткия лагер Освиенцим

Краят на ужаса – освобождаването на евреите в концлагера Освиенцим, от което днес се навършват 60 години. Краят на ужаса – Освиенцим бе най-големият и най-ужасният лагер на геноцида.

Евреин, оцелял от Освиенцим, днес в Регенсбург

Евреин, оцелял от Освиенцим, днес в Регенсбург

/

В този концлагер системата за масово унищожение достигна съвършенство: в газови камери и огромни крематориуми бяха убити около 500 000 хиляди души. На връхната точка на холокоста през 1944 година там всекидневно избиваха 6000 души. Човешки товар от десетки до стотици вагони изчезваше всеки ден зад портите на лагера – както каза комендантът на Освиенцим Хьос. Освиенцим е синоним за масовото избиване на евреи, роми и синти, както и на безрой други групи от преследваните от нацисткия режим.

”Тук по протежение на източния фронт между Балтийско море и Карпатите , в ранните часове на 13 януари съветите подеха най-голямата си досега офанзива. Сраженията обхващат целия фронт – 1000 километра”.

... се съобщава в кинопрегледа на 13 януари 1945 година.

С всеки метър, с който Червената армия напредва, нарастват изгледите около 8 000 души в Освиенцим да бъдат освободени..

Две седмици по-късно: 27 януари 1945 година, събота. В следобедните часове съветските войски стигат до Освиенцим. Фанатични германски войски продължават ожесточено да оказват съпротива. 231 съветски войници загиват в сражението за освобождаване на концлаттера. Спасените са крайно изтощени, 650 от тях умират преди войските да навлязат в лагера.

За това, което тогава се случва в Освиенцим, не се узнава веднага. В средата на април 1945 година оцелели лагеристи описват пред британското радио БиБиСИ ужасите в Освиенцим. Сред тях е и Анита Ласкер:

”Един лекар и един комендант чакаха пристигащите на перона и пред нашите очи ги сортираха, това означава: питаха ги на каква възраст са и какво е здравословното им състояние. Неинформираните новопристигнали обикновено разказваха за свои болести и така подписваха смъртната си присъда. Най-тежка бе ориста на децата и възрастните. Дясно-ляво, дясно-ляво, дясно е животът, ляво е крематориумът”.

Една изоставена казарма, на около 60 километра от Краков, бе преустроена през май 1940 година в лагер за политически затворници. През 1941 година комплексът бе разширен, създаден бе Освиенцим II-Биркенау. Една година по-късно SS изгради там газовите камери:

циклон Б, първоначално дизенфекционнно средство за борба с плъхове в кораби, отделя във въздуха пари, които умъртвяват хората само за минути. Труповете се изгаряха в огромни криматориуми. Кой да бъде умъртвен с газ веднага след пристигането му и кой не, това решаваха лекарите от SS. За един от тях, Йозеф Менгеле, Анита Ласкер разказа пред БиБиСи.:

”Д-р Менгеле се занимаше с изследвания. А това означава: отвеждаха жени в прословутия 10-и блок в Освиенцим, за да експерименртират там с тях. Стерилизираха ги , а това означава, правиха с тях опити, за които иначе използват морски свинчета. Евреите им бяха подходящи за тази цел. Експериментираха и с близнаци – откъсваха езика им, разбиваха носа им и тем подобни”.

Който оцеляваше, бе изпращан да работи. Фирмата ИГе Фарбен изгради в Освиенцим-Моровиц свой лагер за принудителен труд, но и други фирми като Круп се настаниха в околностите на лагера. Продължителността на живота на работниците бе средно три месеца. Шарлоте Груно, една от оцелелите от Освиенцим, разказа също пред БиБиСи:

”Всяка седмица се организираха така наречените сортирания. Хората трябваше да стоят часове наред пред ужасните блокове. Идваше лекарят, хауптшурмфюрерът Менгеле и с едно махане с ръка слагаше край на един живот, който му се стуваше ненужен. Той подбираше хората - номер 1, номер 3, номер 5 – те трябваше да излязат напред и да бъдат отведени в 25-и блок . 25-и блок бе блокът на смъртта”.

За да скрие следите от холокоста от наближаващата съветска армия, в края на 1944 година SS вдигна във въздуха газовите камери и евакуира повечето затворници. Така Шарлоте Груно и Анита Ласкер бяха отведени в лагера в Берген-Белзен и там през април 1945 година бяха освободени от британски войници. В Освиенцим обаче останаха 65 000 души. Когато на 18 февруари SS даде заповед за оттегляне, те чуваха вече артилерийския огън на съветските войски. Хиляди лагеристи бяха принудени да напусната лагера и под контрола на SS и Вермахта ни да вървят цели денонощия с неизвестна цел. Който от тях не бе в състояние да ходи, го застрелваха.

Хиляди трупове останаха по пътя на концлагеристите от Освиенцим, за тях съветските войски дойдоха твърде късно.

Подобно съдържание