1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

От нашествието на фентъзи до змея и "дойната крава"

Фантастичният филм на Джеймс Камерън "Аватар" шества по световните екрани, докато също успешното шествие на книги в сродния му литературен жанр създава главоблъскане сред експертите. На какво се дължи бумът на фентъзи?

default

''Ф'' като фентъзи

В колонията „New World“ командва кметът Прентис. Той може да чете мислите на мъжете, но не и тези на жените. Двойка влюбени избягват от този „Big Brother“ в легендарния град Haven. Само че убежището Haven се оказва истински ад. „New World“ от литературния критик Патрик Нес е едно от най-търсените тазгодишни издания на издателство “Равенсбургер” в областта на фентъзи-романа: 573 страници срещу 18 евро. Този тип романи са дебели и скъпи. Издателствата неохотно признават това, но фентъзи е “дойната им крава”. Англосаксонската литература доминира в тази област далеч не само от времето на “Хари Потър”. Германците също искат своето парче от доходоносната торта. Със стотици милиони долари годишно се финансират екранизациите на фантастични епоси, книгите се пишат обикновено с цел удвояваща успеха екранизация. Светът на образите изисква все по-изтънчена визуализация.

Митология и фентъзи

Сравнително необичаен продукт в тази област е “Мара” от Томи Крапвайс, издателство “Шнайдер”. Телевизионният водещ и продуцент е изобретил чудесния ти-ви-нихилист “Бернд Хляба”. “Мара”, историята на 14-годишно момиче, което се оказва пророчица, започва с известен сюжет от германо-скандинавската митология: Тор, богът на гръмотевиците, бурите и плодородието се опитва да улови чудовищния змей, опасал земята и захапал опашката си. Момичето Мара има за спътник чудат професор. Той ликува от ужасиите на архаичната морска буря, защото: Кой ли учен не би искал лично да види как Тор улавя змея!

Elf Fantasy Fair

Елемент на фентъзи - митологията

Професорът не е измислен. Казва се Рудолф Зимек, по специалност медиавист, преподава в Бон и е бил консултант на Крапвайс при написването на книгата. За разлика от героя в нея, той не държи да види “лично” как богът Тор побеждава змея: Обичам да ловувам, но не точно с Тор.

Работата с Крапвайс вървяла “много хармонично”, разказва Зимек. Макар преди това самият той изобщо да не си падал по фантастиката. Любимият му автор е британецът Тери Прачет, известен с пародийните си фантастични романи: във фантастичния свят на Прачет реално е всичко, в което човек вярва. Съществува ли наистина светът, описван, във фентъзи-романите?

За мен не съществува. Това са литературни герои, които анализирам, подчертава Зимек. И решително не е съгласен, че фантастиката е заместител на религията в секуляризирани, лишени от вяра в трансцеденталното, езотерични времена: Не вярвам, че християнството трябва да се чувства заплашено от фантастиката. В нея става дума не за отвъдното, а за паралелна вселена на земята, за бягство от реалността и света, за носталгия. Германо-скандинавската митология, смята Зимек, е компреметирана поради идеологизирането й от националсоциализма, затова до края на 80-те години остава нежелана. По сходен начин начин в духа на романтизма Рихард Вагнер изопачава германо-скандинавската митология в своите опери, манипулира рецепцията на тази митология. Днес можем да хвърлим непредубеден поглед към нейния свят. Но едва ли ще разберем много, казва Зимек: Защото виждаме източниците на тази митология през филтъра на християнизацията. Виждаме ги такива, каквито ги представят средновековните автори.

Harry Potter Buchhandlung Verkaufsstart des 5. Bandes The Order of the Phoenix

''Хари Потър'' има милиони фенове по света

Доскучалата фантастика

Ранното Средновековие се ползва с огромна популярност сред авторите на фентъзи. Те разглеждат ранното Средновековие като първобитно, варварско примитивно време, което все още не познава конвенциите, социалните принуди в смисъла на днешното време, не познава естествено и глобализацията, казва Зимек. Това е всъщност заблуда. Дали фантастиката е изместила научната фантастика, след като много от идеите на последната са станали реалност? Мисля, че да. В известен смисъл реалността започва да изпреварва научната фантастика и поради това последната става скучна.

Според Рудолф Зимек и фентъзи, и научната фантастика са един вид схема, т.е. те се числят към тривиалната литература. Точно по тази причина много герои и събития в тях често се повтарят. Авторите на научно-фантастични романи преписват техническите “начини на употреба” и ни ги представят в различни разновидности. При фентъзи винаги става дума за пътешествието на героя, за загуба, за пръстен с магическа сила; героят изживява куп приключения, излага се на риск, едва не загива, но в крайна сметка всичко свършва добре. Така лесно може да се пише литература – по схемата “Ф” като фентъзи или фантастика.

Ausstellungstipps vom 27.07.2007

''Властелинът на пръстените'', изложба в Постдам

Зона, лишена от хумор

Но няма ли всъщност и не малко вълнуващи фантастични романи? Авторката на Хари Потър Джоан Кетлин Роулинг измисля почти всичко наново. Тя пише, наистина, за дракони и базилиски, но не си прави труда да проучи средновековните източници. При Толкин (“Властелинът на пръстените”) това не е така. Той е прочел всичко и е бил високо образован човек. Недостатък на фентъзи е, че това е зона, до голяма степен лишена от хумор и ирония.

Да, няма нищо по-сухо от Толкин, ако човек търси в книгите му хумора, казва Зимек, но в “Мира” например ще открием известна духовитост. Нека не забравяме, че хуморът не е силата на немската литература. Англосаксонската литература следва друга традиция. Но как става така, че народи, които са имали много и разнообразни божества, са приели християнството? Християнството също има много светци, отвръща Зимек, един от хитовете на християнството със сигурност е вярата в отвъдното. След Валхала (царството на убитите) идват воините. За древните гърци отвъдното е царството на сенките. Кой иска да попадне в него? Никой. С описанията на отвъдното църквата привлича езичниците към себе си.

Der Herr der Ringe - Die Gefährten

Кадър от ''Властелинът на пръстените''

Традиция на фантастичното

Има ли нови тенденции във фентъзи? Жанрът се диференцира, смята Ренате Груберт от издателска къща “Бертелсман”: Съществува класическо и урбанистично фентъзи, фентъзи на ужасите, фентъзи за вампири. Фантастични сюжети винаги са били предлагани в литературата – нека си спомним за Едгар Алън По, Оскар Уайлд, Дж.Х. Уелс, Толкин. Техните традиции са усвоени и продължени. По принцип фантастиката не е британска, германска или друга някаква. В нея се вливат различни сказания, вълшебни приказки, легенди на различните народи.

Процъфтяващият интерес на днешните млади, но и не само млади хора към фентъзи социоложката Ингрид Паус- Хазебринк обяснява с общата несигурност в наше време: Икономическа криза, безработица, свръхнатоварване в делника, висока технизация – това са обременяващи предизвикателства. Бълващите фантасмагории книги и филмова индустрия, предлагат един вид стандартна конфекция, предлагат серийно герои и митове, които гарантират интензивно виртуално преживяване.

Глобално търсени оферти

Децата и младите хора днес се сблъскват в делника с амбивалентни неща: от една страна, като ученици, практиканти, служители, те са зависими, от друга страна, агресивната реклама се отнася към тях още от ранна възраст като към уж напълно суверенни потребители. “Хари Потър” или пък “Властелинът на пръстените” представляват компактни, съвременни, глобално продаващи се оферти. Книгата, киното, рекламата внушават: “Този свят е друг, но при него знаеш, какво можеш да очакваш.” Днешните медии в различните си разновидности са централен фактор на идентификация за много хора, смятат експертите. За младите те са най-важният идентификационен фактор. Всеки е чел “Хари Потър” и “Властелинът на пръстените” – общата тема е на лице и за нея се чатва, дискутира се във Facebook, разменят се есемеси.

Waiting for Harry

Идентификация с Хари

Експертите са единодушни: “пътешествието в далечни земи” позволява на човека, отдалечен от делника и неговите предизвикателства, от установената си, обичайна роля в този делник, да се идентифицира с различни герои, да намери своя “заместник”. Същевременно човекът усвоява познания за силата и слабостта, геройството и страха, всесилието и безсилието.

Във фентъзи фантазиите са по-важни от фактите и информациите. Когато децата ми бяха малки, разказва Рудолф Зимек, им четях на глас Толкин. Прекъснех ли четенето, за да им обясня откъде са заимствани една или друга тема, един или друг герой, те се сърдеха и казваха: Тате, напиши си, ако искаш, твоята книга, но не пречи да чуем края на историята. Не написах книгата. Не ме бива за това. За фентъзи се иска особен вид талант, таланта на фантазирането.