1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

От културата на свободата до възхода на Европа

В древна Гърция се ражда нещо ново, което Средновековието съхранява за модерния свят. Стоян Гяуров представя последните книги на двама изтъкнати германски историци:

default

Темелите на европейския дом

Къде започва Европа? През 19 в. Якоб Буркхардт прокарва междата там, където възниква понятието варварин: “Ние никога няма да се разделим с Античността, освен ако не станем варвари”, пише той. Кристиан Майер забива колчето на същото място и в същата епоха, но разглежда нещата в друга перспектива: откъсването на гърците от Ориента, от “варварите”, маркира раждането на древногръцката култура, една уникална в историята формация, защото е продукт на свободата, а не на политическото господство. Своята теза големият германски историк е поставил като заглавие на новата си книга, “Култура, родена от свободата”. Европа - четем в книгата, която, нека подчертаем, е изчистена изцяло от полипите на текущата политическа дискусия за “европейската идентичност”, - няма повод да се отнася с пренебрежение към другите култури, камо ли пък да се самообявява за цел на световната история. “Въпреки това трудно може да се оспорва, че тъкмо на нашия континент с течение на времето се разгръщат огромни възможности, че в сравнение с другите култури в света Европа поема по един особен път.” Прелюдията на това особено развитие Майер вижда при гърците; по-точно в това, че само при тях в световно-исторически мащаб изкристализира една култура на свободата. Атина поставя ново начало в историята. Авторът подчертава, че нито растящата осведоменост за гръцките заемки от Ориента, нито доминиращият днес културен релативизъм са в състояние да разклатят това принципно становище.

Antike Statuen in Rom

Особеният път

Разказът на Майер обхваща периода от края на микенската култура около 1200 пр. Хр. до навечерието на Персийските войни в началото на 5 в. пр. Хр. През тези векове придобиват плът главните елементи на особения гръцки път – свободният гражданин и полисът. За разлика от ориенталските царства, културното развитие в десетките миниатюрни гръцки полиси от двете страни на Егейско море е белязано не от волята на деспота, а “от общия принос на свободни и равнопоставени граждани” (макар и без участието на жените, робите и чужденците). Политика и обществен живот се правят съвместно от всички, обикновено на площада в центъра на града, агората. Общността заглажда острите ръбове на политическите амбиции, пренасочвайки силно изразения конкурентен и борчески дух на гърците в други канали – спорта, драмата и изкуството, ораторското умение, търговията и колонизацията. По този начин на хоризонта на човешката история се появява един нов човек с необикновен характер, за когото свободата стои над всичко.

За Хегел няма съмнение, че “европейският дух е прекарал юношеството си в Гърция”. За Майер също: “Защото гърците са homines maxime homines, във висша степен хора”, пише той, цитирайки Плиний Старши. Но това не е някакво метафизическо качество, напротив то има съвсем конкретно съдържание: да бъдеш човек предпоставя да бъдеш в състояние да се изявяваш политически, с други думи да бъдеш гражданин. Затова Майер нарежда “политическата революция” на гърците сред най-важните революции в историята.

Той не пропуска да отбележи, че нейното революционно въздействие се разгръща през последвалите векове до голяма степен благодарение на възхода на Рим, който “от една страна създаде световна империя, а от друга не можа да устои на гръцкото притегляне”, благодарение също на това, че възниква една гръцко-римска култура, която прониква далеч на Запад. Авторът изброява и други фактори със силно въздействие през Средновековието и Новото време: римското право и споменът за величието на Рим, римската църква, евангелието и учението на Христос. Но “новото започва с гърците”, а в оформилата се постепенно симбиоза от различни елементи, “гръцките продължават да са от решаващо значение”.

За Майер не съществуват меродавни възражения против това историята и културата на гърците да бъдат поставени в началото на европейските – заедно с историята на Рим и на ранното християнство. “Защото нима свободата и нейните плодове, нима рационализмът не са по-важни от техниката и динамизма; нима онова, което свързва Античността със Средновековието и Новото време, не е по-важно от разделящото ги?”

Miniatur zweier Schachspieler aus dem Mittelalter

Светлината на разума

Впрочем понятието Европа се налага с голямо закъснение. През Средновековието хората се смятат по-скоро за християни, отколкото за европейци. След края на Римската империя и след повсеместния триумф на църквата, историята започва в известен смисъл отначало. Може би това усещане е един от изворите на представата за мрачното Средновековие, една легенда, срещу която е насочено острието на монографията на франкфуртския медиевист Йоханес Фрийд, “Средновековието - история и култура”. Фрийд потапя в ярка светлина тази толкова очерняна епоха между Античността и Новото време, апострофирайки я като началото на европейската култура на разума: “През Средновековието се полагат основите на духовното и културното единство на Европа.”

Главния виновник за затвърдяването на старото предубеждение Фрийд идентифицира не в лицето на ренесансовите хуманисти, а на просветителите от 18 в. и на първо място в лицето на Кант. Той сам бил жертва на собствената си заблуда, защото не искал да знае например, че неговият категорически императив е просто следствие от теоретичната мисъл на средновековните теолози. И гвоздеят в обвинителната реч на Фрийд: “Разумът не избуява едва през Просвещението; неговото ‘възраждане’ започва векове преди това, близо едно хилядолетие преди Кант, в двора на Карл Велики, интензифицира се през 10 в., усилва се още повече благодарение на непрестанната културна обратна връзка и позволява на мислителя от Кьонигсберг да се огледа, възкачен върху раменете на чужди му гиганти, и да продължи да мисли. Европа се ражда дълго преди началото на ‘Новото време’.”

Deutsche Geschichte Kapitel 3 Der Aufstieg des Deutschen Reiches Krone, Apfel und Zepter, Schatzkammer der Wiener Hofburg Illustration Raimo Bergt

Трансмисия на модерната епоха

Средновековието спасява голяма част от мъдростта на Античността. Без монасите и учените, от богатствата на древната култура щяха да оцелеят само ръкописите, съхранени от Византия и арабите, плюс руините. Кой, след завладяването на Константинопол и закърняването на арабската наука, пита Фрийд, би се интересувал все още от наследството на Античността? Именно латинското Средновековие, черпещо постоянно от Античността, обучава своите елити на езика, изкуството и мисълта на древните, изостряйки по този начин усета им за предизвикателствата на новото. През 14 в. четирима философи били запитани защо доброто се превръща в зло, справедливостта в несправедливост, истината в лъжа: “Защото Бог е мъртъв”, отговорил единият от тях половин хилядолетие преди Ницше. Какво ти тук суеверие! Средновековието на Фрийд кипи от интелектуално любопитство и съзидателни импулси, които преобръщат изцяло отрицателната нагласа, живуркаща все още в културната памет.

Огромен е историческият материал, с който авторът документира своето “луминесцентно” виждане за Средновековието. Започвайки от Боеций, той не пропуска нито един клон на духовното развитие, с акцент върху философията и теологията, физиката, астрономията и картографията, дори музиката. Впечатляваща е разгърнатата от него обществено-политическа панорама - борбите за надмощие на земята и за монопол върху небето, възраждането на градската култура, последствията от кръстоносните походи. Но вниманието му остава съсредоточено върху разширяването на духовния хоризонт и проникването на рационалната мисъл в ежедневието, защото не царе и папи, а ежедневната “употреба на разума” трасира пътя към модерната епоха и величието на Европа.

Christian Meier: Kultur, um der Freiheit willen. Siedler

Johannes Fried: Das Mittelalter. Beck