1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

От какво се нуждае българската десница днес

На ситуацията на българската десница след кандидатурата на Петър Стоянов за лидер на СДС се спира в коментара си Явор Дачков

С кандидатурата си за лидер на СДС Петър Стоянов предреши развитието на синята партия. По-точно е да се каже, че го предотврати. СДС е в тежка криза и само ново и силно лидерство можеше да помогне на партията да я преодолее. Разбира се вина за сегашното състояние има и Надежда Михайлова, която с упорството си да води сините от загуба към загуба също блокира възможностите за промяна. Така, вместо да се роди алтернативно лидерство, в СДС се очертава римейк на досегашното, само че в панталон вместо в пола. Това май е и единствената разлика между Надежда Михайлова и Петър Стоянов. Никой от двамата не предлага конкретни стъпки за разрешаването на натрупаните през годините проблеми, нито очертава ясна визия за бъдещето на синята партия. И двамата през последните години не направиха нищо, за да защитят имената си на едни от най-успешните десни политици. След като успя да загуби предварително спечелени избори, Петър Стоянов не успя да си намери място в обществения живот на България – основа фондация, която веднага заряза, похвали се, че участва в световна организация за пенсионирани политици, наречена световно правителство и когато видя, че никой не му обръща внимание се хвана за последната спасителна сламка – СДС. Партията от която се гнусеше по време на президентските избори през 2001-ва. Тогава мнозина сини политици споделяха с огорчение как техният президент ги отпращал на задните редици на предизборните събрания, а отпред слагал царските хора, които току що бяха спечелили парламентарните избори. Приказките за разбитите авари са припомняни многократно, така че не е нужно да се спираме отново на тях. Искам да кажа, че човек, който е показвал не веднъж своята политическа повратливост, трудно може да бъде припознат като автентичен лидер на партията, която му даде всичко, а в замяна получи не едно унижение от “своя Петьо”. При Надежда Михайлова положението изглежда още по-безнадеждно. Тя успя да счупи няколко рекорда за последните 15 години – стана първия лидер на сините, който не успя да стигне дори до балотаж в синята крепост София, въпреки това не подаде оставка, а в последния Парламент СДС влезе с рекордните 13 депутати. Дори и този резултат не можа да накара иначе чаровната лидерка на сините да се оттегли с достойнство. Тя заяви, че ще се бори за лидерския пост, за да защити политиката на партията. За сега тази политика се изразява единствено в затихващото функциониране на СДС. Няма да е справедливо обаче, ако стоварим цялата вина за състоянието на сините, а и на десницата въобще само върху двамата сегашни претенденти за лидерския пост. Своята вина носят и Иван Костов и Филип Димитров, и всички по-известни лидери през годините, които не успяха да създадат традиция на здраво лидерство и приемственост в партията. Личният егоизъм винаги е вземал връх в историята на десницата. Сигурно за това днес тя е в толкова незавидно положение и то след като бе единствената сила, която реално модернизира и промени България в годините на прехода. Истината е, че днес десницата се нуждае от обединение, но то може да стане само чрез нови лица, ново лидерство и ново поколение политици, които ще гледат повече в бъдещето, отколкото в миналото.