1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"От Бенедикт до Бенедикт" - Тимоти Гартън Аш за избора на новия папа

В последния си брой "Зюддойче цайтунг" помества критичен коментар на Тимоти Гартън Аш по повод избора на Бенедикт XVI.

default

Атеистите би трябвало да са доволни от избора на Бенедикт XVI, защото този стар, ерудиран, консервативен и нехаризматичен баварски теолог със сигурност ще ускори дехристианизацията на Европа, макар и да възнамерява да стори точно обратното. В края на понтификата му Европа ще бъде може би точно толкова нехристиянска, колкото вече е била преди 15 века, когато свети Бенедикт, един от светците-покровители на Европа, основава Бенедиктинския орден. Християнска Европа започва с Бенедикт и завършва с Бенедикт, мир на праха й.

Понастоящем Европа е най-секуляризираният континент в света. Независимо, че при последния папа наблюдавахме много възторжени младежи на площад “Свети Петър” и по време на многобройните му пътувания, сегашната ситуация на църквата се представя по-скоро като драстично оредяващи посетители в църквата и също тъй-драстични трудности в набирането на нови свещеници. Американска уеб-страница на Баптистката мисия обобщава тези наблюдения по следния начин: “Западна Европа е една от най-трудните мисионерски области в света. Що се отнася до нечувствителността към Евангелието, повечето мисионери е сравняват с мюсюлманската част на Близкия Изток”. Волтер сигурно би се гордял с нас.

Друга беше до неотдавна картината в Източна Европа, преди всичко защото църквата доказваше силата си под натиска на комунистическия режим. Йоан Павел Втори, както е известно, допринесе много за края на комунизма. Една от ирониите на историята обаче е, че точно този край на репресивните режими в Източна Европа от 1990 година доведе до икономическата модернизация, която неумолимо форсира секуларизацията. Както преди в Западна Европа, сега и тук влиянието на църквата явно отслабва. Същевременно благодарение на миграцията и разширяването на Европейския съюз ислямът се превръща в явно най-динамичната верска общност в Европа. В метрополия като Берлин живеят междувременно повече мюсюлмани, отколкото католици.

По-старите папи може и винаги да носят изненади, както Йоан XXIII с реформаторското си усърдие. Но на фона на личността, на биографията, принципите и досега демонстрираните стратегии на Йозеф Рацингер не виждам шанс като Бенедикт XVI той да внесе подобен обрат към реформиране на църквата. Йозеф Рацингер е също тъй консервативен, както беше и Карол Войтила, само че не притежава неговата харизма. В интелектуалните дебати той е наистина чаровен, остроумен и убедителен, както например при срещата си с Юрген Хабермас, която напомня едва ли не на спора между Бенедикт XV и Волтер. Само че мекият, ясен глас на Бенедикт, малко професорските му маниери, цялото му държане трудно може да се мери с влияящите на масите комуникативни способности на големия актьор, какъвто беше неговият предшественик. А и в сравнение с другите кардинали, преди всичко с по-младите от Южна Америка, които несъмнено могат да спечелят много привърженици, Рацингер бледнее. Тъкмо един южноамериканец убедително би могъл да превърне католическата църква в силен глас за бедните. Независимо от това латиноамерикански папа вероятно би имал и много по-голямо влияние върху младите европейски християни.

Католическият писател Даниел Джонсън писа в “Лондон таймс”, че Бенедикт XVI имал знанията и интелекта да поднесе на младите хора тълкуванията си на антични текстове по вълнуващ начин. “Особено религиозни текстове за тялото, за сексуалността като израз на божествената любов биха могли да спечелят възторга на младите”, пише авторът. Бих искал да видя това. Йозеф Рацингер, този баварски теолог е не само стар, а и старомоден. Като други професори от неговото поколение той, изглежда, е травматизиран от младежките бунтовете през 1968-ма. Герхард Шрьодер, който принадлежи към това поколение, в деня на избора на Рацингер за папа учтиво изрази гордостта си, че германец застава начело на светия престол. Не е трудно да се досетим какво е действителното му мнение. Докато по полската телевизия все още оплакваха великия поляк, германската телевизия представи Рацингер на сънародниците му по-скоро в критична светлина. Несправедливо е обаче да бъде съден за наложеното му на времето членство в “Хитлеровата младеж”, както направи британският булеварден печат.

Рацингер ще остане верен на принципите си, също както и предшественикът му. Църквата не е партия, а силата на камъка е, че не е от пясък. Въпреки това има редица важни корекции, които новият папа ще трябва да направи, без да застрашава същината на католическата догма. Би трябвало, от една страна, да разреши използването на презервативи, поне за да предотврати заразяването на новородени с вируса на спин. Тази мярка би била животоспасяваща в развиващите се страни, а освен това силно би повлияла европейския пейзаж в полза на църквата. От друга страна, би трябвало да се премахне целибата – и с това Бенедикт XVI не би отместил камък от фундамента на католическата църква. Може действително ще ни изненада с прогресивна политика по отношение на спин. Но както го познаваме, със сигурност няма да сложи край на целибата. За разлика от предшественика си, който беше отворен към екоменството, Бенедикт XVI следва своя си стратегия. Според него църквата може да губи верующи, стига обаче субстанцията й да остава чиста. Проповедта му в църквата “Свети Петър” преди конклава ясно показа, че ще води решителна борба срещу секуларизацията, моралната неустойчивост, консумативното мислене и релативизма. Както и преди, той идентифицира хомосексуализма с “моралното зло”. Необузданият секуларизъм според него не е единствената опасност. Този папа има явно закостеняло отношение и към исляма. Рацингер упорито настоява, че Европа се гради единствено на свещените писания на Новия и Стария завет. “Не бих забранил на никоя мюсюлманка да носи забрадка, заяви той, но да няма да позволим и да се забрани кръста, символа на една култура на помирението!” За Рацингер Европа е само християнска Европа, ето защо в Европейския съюз няма място за Турция, която според него представя друга култура, контрастна на европейската. Бенедикт XVI от сега бива определян като “преходен папа”, но доколкото ни е известно, той няма здравословните проблеми на Йоан Павел Втори. Точно по тази причина верятно ще доживее да види Европейския съюз през 2015 година. Бъдеща Европа може би ще бъде тогава по-ислямистка в по-бедните си региони и по-секуларизирана – в по-богатите си. Каквато обаче и да изглежда, по-добрата Европа е тема, която няма допирни точки с папата.