1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

От Ашафенбург в Гоце Делчев

Под това заглавие и надслов “Сред германските инвеститори балканската държава още преди присъединяването си към ЕС се ползва с добро име” бонският всекидневник “Генераланцайгер” помества следните бележки от Юта Зомербауер:

Пешеходната зона в центъра на Ашафенбург

Пешеходната зона в центъра на Ашафенбург

Адресът е гаранция за качество. На булевард “Батенберг” в Софийския правителствен квартал са подредени един до друг множество бутици. Сред тях е и германското име “Ролман”. “Ролман” е известна марка в България: телевизионни водещи, политици и мениджъри се обличат в дрехите на фирмата за мъжка мода.

Историята на българския успех на предприемача Бертрам Ролман от Ашафенбург започва в 1993 г. Дотогава семейната фирма произвежда в Гърция. Ала разходите там нарстват прекомерно. При избора на ново място за производствени мощности Ролман се спира на България. “Страната правеше впечатление на най-стабилна и потенциалът от относително добре обучени хора бе много голям”, обяснява Бертрам Ролман. Сега той произвежда в Гоце Делчев – град с 25 хиляди жители в полите на релефната Пирин-планина, недалеч от гръцката граница, на само три часа с кола от София.

Пред модерния производствен цех е оживено, когато настъпва смяната: автобуси докарват работнички от съседните села непосредствено до вратите на предприятието, транспортът се организира от фирмата- Бертрам Ролман е започнал тук с 25 служители, сега има 2200 работници, с което е най-крупният работодател в югозападна България. Производството е предназначено предимно за клиенти на едро като Хуго Бос, Лаурел, Йооп или Стрелсън. 90 на сто от текстилните изделия са предназначени за износ и заминават за Германия, Гърция и Швейцария.

Между 400 и 500 германски предприятия се представени в България, предимно от средното съсловие, обяснява Андреас Шефер от Германската индустриално-търговска камара /ГИТК/ в София. “Те се чувстват тук добре дошли, пазарът расте динамично и германските стоки се ползват с превъзходно име. Полетът до Германия отнема само два часа и много от хората тук говорят немски” Според Шефер инвеститорите са доволни: съгласно една анкета на ГИТК 84 % от тях са готови отново да инвестират в България.

Ала България има не само плюсове като място за развиване на бизнес и производство. Слабо-ефективното правосъдие и администрацията нерядко създават проблеми на предприятията, разказва Шефер. Също и по отношение подобряването на търговските пътища в България има какво да се желае, за да стане възможно тясното обвързване с клиентите в Западна Европа. За чуждестранните инвеститори присъединяването на България към ЕС сега играело предимно психологическа роля, пояснява Шефер. “Първи януари 2007 не означава епохален повратен момент, след който всичко ще стане по-различно”.

“Само българският пазар е твърде малък за нас”, казва Костадинка Китнер, управителен директор на Китнер ООД със седалище в с. Калояново край Пловдив. Около 110 сътрудници произвеждат машини и инсталации от специална стомана за хранителната промишленост. Китнер ООД също произвежда предимно за износ. Заедно със съпруга си, българката по рождение Костадинка Китнер, започва да търси изгодни възможности за производство в Източна Европа след 1989 г., тъй като семейството възнамерявало да започне собствен бизнес. Избрана била родната й страна.

В България съществува силна традиция в машиностроенето. “Техническото образование на специалистите е на най-високо равнище”, установила е Китнер. Бизнесдамата даже е преодоляла ядовете с бюрокрацията. Затова пък я мъчи друг един проблем: “Все още не е възможно да се намерят надеждни доставчици”, споделя тя.

Около Пловдив, втория по големина град на България, през последните години изникнаха многобройни нови индустриални зони. Икономическият подем в региона се усеща и от фирмата Китнер. “Преди беше много по-просто да се намерят квалифицирани сътрудници. За хората е най-важна е заплатата, а не възможностите да се развиват в предприятието”, изтъква управителната директорка.

Недостигът на работна ръка ще занимава българската икономика и през следващите години. Мнозина млади българи напуснаха страната през годините след промяната, за да работят зад граница. В някои региони индустриалците дори вече се оплакват от недостига на неквалифицирана работна сила. Според Андреас Шефер обаче нямало дефицит на възможности за инвестиции от чуждестранни предприемачи: “Именно при аутсорсинга на услуги като телефонни центрове за търговия, обслужването на компютърни системи или счетоводната обработка тук все още има голям потенциал за германските предприемачи”.