1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Отърсила ли се е Украйна от наследството на Кучма?

Наблюдения на германския депутат от ХДС Уве Леман-Браунс от едно пътуване из Украйна.

Украинците демонстрират за по-добър живот

Украинците демонстрират за по-добър живот

Който е посещавал Киев преди години, е виждал, как градът носи белезите на диктатурата. Макар че страната беше обявила независимостта си от Русия, политически и икономически тя до голяма степен си оставаше зависима.

Градът беше изолиран от чужденците. Във фоайетата на хотелите бяха разположени войници с униформи. Бившият президент Кучма беше създал система от свои приближени, която диктуваше развитието на политиката и икономиката според собствените си потребности. Така се стигна до оранжевата революция, след като президентът Юшченко едва преживя един опит за отравяне. Новият президент и борбената премиерка Тимошенко от близо половин година ръководят съдбините на страната в свои ръце. И двамата се радват на добър имидж в чужбина. След оранжевата революция през студената зима на 2004 година, когато стотици хиляди украинци с удивителна настойчивост постигнаха победа над стария режим, Киев вече не същия. Градът днес е пулсираща, европейска метрополия. И все пак повърхността и атмосферата са едно, а действителността – друго. Човек се пита, какво ли е станало с онези сили, които бяха за оставане в съюз с Русия и които бяха определали постсъветската съдба на Украйна. Онези, които бяха за дистанция към Европа и не се страхуваха да прилагат насилие спрямо инакомислещите. Преди оранжевата революция в Украйна бяха убити 17 журналисти. Срещу някои от предполагаемите извършители текат съдебни дела, но прекалено мудно и далеч няма гаранции, че ще завършат с присъда. Новото правителство замени първия ешалон от държавни служители - близо 18 000 на брой. Техните заместници на по-ниските нива обаче си останаха по местата. Затова извършените смени оставиха управленческия апарат на държавата почти непокътнат. Някои от влиятелните хора на миналото пък овреме смениха фронтовете и преминаха към партията на Юшченко, в която приемат всички, без разлика за миналото им. Към тях спада например уважаваният кмет на Киев, който си спечели благоволението на “оранжевите революционери” като им разреши да си разпънат палатки на площата на свободата. Украйинският правозащитник и депутат Лев Танюк съжалява, че в неговата страна не съществува орган, подобен на германската комисия по досиетата, нито пък че в парламента би имало мнозинство за създаването на подобна комисия. Вместо това има 16 комунистически партии, които непрекъснато се размножават. Корупцията също не е отстранена. Подкупването може би вече е станало въпрос на повече пари, в сравнение с преди, но иначе системата на кучмизма все още си съществува. Страната е разделена на две – изтокът си остава антизападно настроен.

В заключение може да се каже, че реформаторският устрем , особено на по-младите и в западната част на Украйна е непречупен. Въпреки това все още се бави процесът на осмислянето и оценката на миналото , с всички произтичащи от това последствия за хората на стария режим.