1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Отсъствието на закон за дипломатическата служба в България

Една от темите, които бяха най-много коментирани след редовната среща на президента Георги Първанов с журналисти, състояла се преди два дни, бе задочния спор между държавния глава и министъра на външните работи, относно начина, по който се назначават българските посланици. Конкретните обвинения на президента бяха свързани с твърдението, че действията на Соломон Паси са целели да окажат натиск за назначен

�ята. Ето как отново се заговори за отсъствието на закон за дипломатическата служба. Коментар от Еми Барух

Всяко правителство в проект включва в предизборните си обещания ангажимента за регламентиране на правилата, които да уреждат реда и условията за постъпване на работа в Министерството на външните работи, и – още по-важно ! – реда и условията за растеж в йерархията, благодарение на което новоназначените биха могли да градят своята професионална стратегия, да следват някакви ясни правила в дипломатическата кариера, да бъдат мотивирани да усъвършенстват познанията си и да бъдат удовлетворени от своята реализация.


Нито едно правителство до този момент не е спазило това свое обещание и няма скорошни изгледи такъв закон да види бял свят. Защото вътрешно-ведомственият поглед и външно-ведомственият е трудно да бъдат примирени.

В основата на този разнобой стоят много причини, които е трудно да бъдат подредени по важност; нека се ограничим в анализа само на няколко от тях:

Министерството на външните работи - инструментът за изпълнение на външно-политическата линия на правителството - е ведомството, което именно поради тази причина, се възприемаше и продължава да се възприема като идеологически обременена институция. Това стана отправна точка за най-безогледната чистка след 1989 година, проведена по времето на Стоян Ганев, която изхвърли както маса брежневски тип апаратчици, така и качествени, опитни и талантливи висши дипломати. Техните места бяха заети от хора с различни способности, между които попаднаха и напълно неподходящи кандидатури, само защото бяха «човек на някого».

От там нататък бъркотията по етажите на импозантната каменна сграда на ул. Александър Жендов № 2 продължи да следва хаотичността – присъща на цялата българска администрация в преходния период, с тази разлика, че поради престижността на дипломатическата кариера, критерият «човек на някого» се превърна в основен филтър при назначенията, в добавена стойност на кандидата и в гаранция за бърза кариера. «Човекът на някого» не просто расте, той скача в йерархията, оставяйки зад себе си хора, които години наред са стажували на това поприще; лишавайки ги от възможност да градят нормална професионална кариера. За професионалните дипломати мандата в една дипломатическа мисия е като участие в състезание след дълга подготовка; за гастрольорите в тази професия – така наречените «парашутисти» - Външно министерство представлява трамплин, временна спирка, подробност от биографията, стартова позиция за частен бизнес, възможност за контакти на високо ниво… списъкът може да бъде продължен. В повечето случаи основният мотив на тази категория «дипломати» е икономически и това е единственият начин, по който те употребяват своя престой зад граница.

Дипломацията не е територия за импровизирани гастроли. Дипломацията е професия. Законът за дипломатическата служба би трябвало да въведе стандарти, каквито има във всички цивилизовани държави и ясни правила. Не че те няма да бъдат нарушавани. Но процентът на своеволията поне би бил сведен до рамките на приемливото…

По този начин хората, които възприемат тази професия като мисия за страната, а не като мисия за собственото си благополучие… могат да бъдат задържани в дипломатическото ведомство. А това може да стане само ако те знаят как ще изглежда живота им след 5, след 10 години. Само ако са убедени, че правилата няма да допуснат «човекът на някого» да им вземе маршалския жезъл..

Във всеки случай Закон за дипломатическата служба до края на мандата на настоящия кабинет няма да бъде приет. Няма да бъде приет вероятно и от следващия кабинет.

Защото един от най-успешните начини за търговия между властите се случва през ротацията на посланиците. Така че… независимо от контекста на скандално прочулия се бивш посланик на България в Германия, темата тихо ще отиде в задънена улица…