1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Отношенията на Вашингтон с източноевропейските му съюзници са подложени на изпитание

В края на този месец в латвийската столица Рига ще се проведе срещата на върха на НАТО. Наблюдателите очакват, че форумът ще начертае пътя, по който ще се развиват оттук нататък отношенията между Вашингтон и неговите съюзници в Източна Европа.

На срещата на НАТО в София, април 2006

На срещата на НАТО в София, април 2006

В Латвия американският президент Джордж Буш ще пристигне заедно с всичките си ключови съветници по въпросите на сигурността. Форумът в Рига идва във време, когато Белият дом преосмисля наново отношенията си със страните от т.нар. “Нова Европа”. Срещата на НАТО ще се проведе почти 4 години след като отиващият си министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд за първи път раздели Европа на “Нова” и “Стара”, и в момент, когато американците все повече затъват в иракското блато.

Вярно е, че за раждането на т.нар. “коалиция на желаещите” Вашингтон получи сериозна подкрепа от страна на бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа. Според професор Майкъл Кокс от лондонския Център за изследване на Студената война, взаимната симпатия между страните от някогашния съветски блок и САЩ се обяснява именно със Студената война. Според проф. Кокс, тези отношения днес представляват нещо повече от симпатия, те са по-силни.

Особено на фона на сериозните проблеми, които имат американците в Ирак, Вашингтон напоследък все по-малко изглежда е склонен да се ангажира с процесите в страните от Централна и Източна Европа, които пък от своя страна изглеждат все по-малко въодушевени от това, че поддържат близки отношения със САЩ. “България има много добри отношения със САЩ”, е цитиран да казва пред ДПА българският премиер Сергей Станишев. “Ние поддържаме много добри партньорски отношения както във военната така и в политическата област”, казва българският премиер, чиято страна е член на НАТО, а от следащата годиа ще стане член и на ЕС, посочва ДПА. По нататък агенцията прави следното уточнение, като отново се позовава на премиера Станишев, че за България водещ приоритет е да бъде добър член на ЕС, което означава да участва активно в европейската политика и да допринася за утвърждаването на Европа като глобален играч в света. “Ние искаме една силна Европа с още по-единна външна политика и политика на сигурността”, е цитиран да казва още българският премиер.

Досега няколко източноевропейски страни изтеглиха контингентите си от Ирак, които бяха изпратили свои военни части за да подкрепят стратегията на президента Джордж Буш в Ирак. Напр. Унгария се включи в тази стратегия с контингент от 300 души в Ирак и с няколкостотин свои войници в Афганистан. Междувременно в Ирак останаха само 20 унгарски войници, около 120 са унгарските военнослужещи в Афганистан и 300 души – в Косово.

Въпреки сближаването със страните от Източна Европа Вашингтон продължава да поддържа строг визов режим с тях, и гражданите на тези страни се нуждаят от визи при пътуванията си в САЩ. Като съюзници в НАТО и страни. членки на ЕС много от правителствата на страните от Центр. и Източна Европа смятат, че техните граждани трябва да могат да пътуват безвизово в Америка, както това е разрешено напр. на гражданите на Германия, Франция и някои други западноевропейски страни.

Друг тест за отношенията между страните от Източна Европа и САЩ е скандалът около предполагаемите тайни затвори на ЦРУ в Европа. Този скандал не попречи на американските планове за разкриването на военни бази в страните от бившия съветски блок, което е още един източник на политическо напрежение в някои от източните страни.

Тежките икономически реформи в тези страни много често означават и недостатъчни средства за отбрана, което във Вашингтон създава опасения, че тези страни не са в състояние до изпълняват задълженията си като членки на НАТО. Напоследък Чешката република и Словакия поеха курс към ясно раздалечаване на позициите си с Вашингтон. В Словакия това охлаждане на интересите настъпи след смяната на дясното с ляво управление. Премиерът Роберт Фицо обеща да изтегли словашките войници от Ирак в състав от 110 души, което се очаква да стане през февруари. Специално Словакия е отличен пример за опасенията на Вашингтон по отношение на задълженията на страната като член на НАТО, тъй като две поредни години Братислава не изпълнява ангажимента си да отделя най-малко 2 % от БВП за отбрана.

Има сериозни индикации, че през следващите няколко години може да стагнират отношенията на Вашингтон и с Полша, и трите балтийски държави – Литва Латвия и Естония. До преди присъединяването си към ЕС балтийските републики бранеха особено ентусиазирано своя суверенитет, бранейки се от интересите на Русия, казва Андреш Казекамп от естонския Институт за външна политика. “Сега, когато вече са членки на ЕС, и когато Русия се опитва да вбива клин в отношенията между страните-членки, на балтийските държави не им остава нищо друго, освен да пледират за още-по-тясна общоевропейска политика и да бъдат част от нея”, допълва естонският представител.