1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Отношенията между ЕС и Иран

В момента европейско-иранския диалог не върви добре. Не само по отношение на човешките права, не само в областта на двустранните търговски връзки, но особено във връзка с иранските ядрени изследвания. Това е повод за Петер Филип да коментира:

”През последните години външните министри на Германия, Франция и Великобритания в последната минута избягнаха есколация в спора по повод иранската програма за ядрени изследвания, когато те не успяха да убедят Техеран да подпише допълнителния протокол към Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Иранците изразиха готовност да предоставят на Международната агенция за атомна енергия неограничен контрол над своите атомни инсталации и същевременно да прекратят цялата си дейност насочена към обогатяване на уран. В замяна европейците обещаха да не отнасят ”случая Иран” пред Съвета за сигурност на ООН, а да го оставят в Международната агенция за атомна енергия. Също така на Иран беше дадена перспективата при по-нататъшно добро поведение да получи ноу-хау за мирното използване на атомната енергия.

От всичко това обаче не излезе нищо – Техеран скри, че и след това споразумение тайно продължи да изгражда центрофуги, които могат да се използват за обогатяване на уран. Все още Техеран поддържа, че няма планове за обогатяване и по този начин за затваряне на кръга при преработката на горивни пръти. Само че след това съобщение недоверието и недоволството в Европа значително нараснаха. Същевременно засега се проявява въздържаност от драстични декларации или мерки. Европа първо иска да изчака докато Международната агенция за атомна енергия през септември представи новия си доклад. Само ако той бъде подчертано негативен европейците може да приемат линията на СЩ и да се съгласят случая да бъде отнесен пред Съвета за сигурност.

Вашингтон демонстрира, че е убеден, че трябва да се стигне дотам. С подкрепата на израелски данни СЩ обвиняват Иран, че отдавна преследва не мирни цели, са опитва да се превърне в регионална ядрена сила. Вашингтон също така е движещата сила зад опита въпроса да се отнесе пред Съвета за сигурност. И това въпреке, че поради събитията в Ирак във Вашингтон поотслабна ентусиазма да се залови с Иран като следващия адрес от ”оста на злото”.

В Техеран този въпрос отдавна е обявен за дело на национална чест. И това още повече след като от февруари насам влиянието на консерваторите в парламента много се засили. При това обаче се правят не твърде умели тактически ходове – потайност и заплахи да се отмени договорът от миалата година, подсилват недоверието на Европа и аргументите на Вашингтон. С по-малко би могло да се постигне повече – европейците залагат много на това да демонстрират на Вашингтон, че дипломацията постига повече от силата. И Европа с положителност ще спази обещанието си пред Техеран, защото иска да го спечели за партньор и в други области. Това обаче няма да се удаде лесно на европейците.

Подобно съдържание