1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отношението към слабите и беззащитните е критерий за хуманността на едно общество

Последният скандал за безстопанствените кучета в България стигна даже до еврокомисаря по източното разширяване Гюнтер Ферхойген

Скандалът е свързан с приюта за безстопанствени кучета в Бургас и очевидно има дълга предистория. Тя започва с личния ангажимент на германката Криста Шехтл, която с лични дарения и помощи от приятели и съмишленици трайно го подпомага. Отношенията между нея и общината на Бургас, която е официален собственик на приюта, ескалират в последно време в резултат на многобройните и сложни за доказване обвинения, които си отправят двете страни. Г-жа Шехтл обвинява приюта в безстопанственост, в злоупотреба с даренията, част които според нея били отклонявани неправомерно. Тя говори за това, че на територията на приюта персоналът отглеждал свои домашни животни, че нехае за състоянието на кучетата, или има жестоко отношение към тях , като ги храни само с мухлясал хляб и ги оставя да тънат в мръсотия и зарази. Германската защитничка на животните твърди също, че от приюта в Бургас безследно изчезват животни, че не се води отчетност за продаваните или давани за отглеждане кучета и т.н. От другата страна на конфликта стои общината в Бургас, която отпуща по 60 000 лева за издръжката на приюта годишно - сума, която би трябвало да е достатъчна, ако наистина се изразходва по предназначение. Заместник-кметът по европейската интеграция и екологичното развитие г-н Венелин Тодоров признава приносът на г-ж Шехтл като дарител и спонсор, но на свой ред я обвинява, че има прекомерно високи претенции и че си позволява своеволни действия, нарушаващи административните правилници за стопанисване на подобни приюти за животни. В неговите думи пък се върти негласното обвинение, че г-жа Шехтл изнася кучета за Германия, без да се съобразява с изискванията, установени от общината в подобни случаи. С други думи - сложна разправия, в която и двете страни са "прегрели" да доказват грешките и нарушенията на противната страна и в която всякакво по-нататъшно сътрудничество изглежда невъзможно. И тук човек неминуемо си задава въпроса, а не можеше ли да не се стига до целия цирк от батални сцени на бити от охраната на приюта германки и писма до най-високи инстанции като еврокомисаря по източното разширяване Гюнтер Ферхойген... Толкова ли беше трудно да се намери малко количество здрав разум и спокойствие за да се установят регламентирани, цивилизовани отношения на сътрудничество, от които полза извличат и двете страни? Защо е лесно да се приемат дарения от чужбина, но трудно да се осигури елементарен ред и отчетност? Изглежда ръководната максима е: "Дай парите, пък после не ми се бъркай!"

Има разбира се и въпросителни, свързани с поведението на госпожа Шехтл. Прекарването на старите и болни животни от Бургас към Германия не може да бъде решение на проблема, защото не е възможно всички нежелани в България животни да бъдат изнесени зад граница. Известно е, че и в Германия приютите за безстопанствени кучета са препълнени с животни. И тук, както и в България, трудно се намират хора, които да желаят да вземат за отглеждане старо и болно животно...

Че отношението към животните в България и особено към безстопанствените кучета е нехуманно, е факт. То отношението към хората не винаги е хуманно, та камо ли към кучетата - ще каже някой . Така е, но това са две страни на един и същ въпрос, а не две различни неща, които да се противопоставят. Справедливостта изисква да кажем, че същуствува и другата крайност : прекалено ревностни защитници на правата на животните - по правило от чужбина - изискват понякога повече, отколкото е възможно за финансовите възможности и манталитета на българина. Не бива обаче благородните им по замисъл намерения да се посрещат с подигравателно-снизходително отношение. От това не печели никой - най-малкото пък България, за която в чужбина и без друго не се говори в най-благоприятна светлина.