1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Отново разлюбване, отново пълна промяна

Как гласуваха българите на парламентарните избори в неделя, каква промяна поискаха и какво ще правят победителите от вота? На тези въпроси се спира в гледната си точка Александър Андреев.

default

Ще дойде ли спасението?

Главната опасност е предотвратена: в несигурното време на глобалната стопанска криза България няма да остане без работещо правителство. Това е най-добрата новина от вчерашното гласуване. Българските избиратели заслужават похвала и за още нещо: с високата си избирателна активност те не само дадоха ясен управленски мандат, но и недвусмислено поеха своята част от политическата отговорност за, уви, непопулярните мерки, които новото правителство ще бъде принудено да вземе.

Wahlen in Bulgarien

Доган отново успя да мобилизира електората си

Резултатът от парламентарните избори логично възпроизвежда най-натрапчивия акцент в необичайно дългата предизборна кампания. Мнозинството гласоподаватели в България искаха да свалят от власт БСП и ДПС. Обективно погледнато, управлението на тройната коалиция не беше някаква национална катастрофа, а фактът, че правителството отново – за четвърти пореден път – изкара пълен мандат, говори за относителна стабилност, за приемственост и последователност в политиката.

Опасният потенциал на волята за промяна

Тъй че масовото недоволство срещу социалистите и партията на Доган (по-малко срещу НДСВ) се дължи не толкова на сбъркана или провалена правителствена политика, колкото, от една страна, на все по-осезаемия натиск на глобалната икономическа криза върху българите, и от друга – на нарастващата нетърпимост към лидерите на коалицията. Особено Ахмед Доган с политическата си арогантност настрои твърде много хора срещу себе си, успявайки в същото време – за кой ли път – максимално да мобилизира собствения си електорат.

С други думи, българите отново по-скоро свалиха предишното правителството, отколкото избраха ново. В цялата нова демократична история на страната след 1990 година нито едно мнозинство не е успяло да се удържи за втори мандат, а това означава, че гласоподавателите твърде бързо разлюбват довчерашните си фаворити и на всеки нов парламентарен вот пускат бюлетина за пълна подмяна на управляващия елит. Такова разбираемо политическо поведение обаче е натоварено с опасен потенциал. Първо: България е прекалено малка, за да излъчва на всеки четири години все нови и нови, компетентни екипи за управление. Второ: цикълът еуфория-разочарование не само дестабилизира политически страната, той дестабилизира и психиката на гражданите, които непрекъснато се оглеждат в търсене на новия надеждоносец и спасител.

Boiko Borissov, Bürgermeister von Sofia

Ще оправдае ли победителят надеждите?

Ще бъдат ли изпълнени гръмките обещания?

Днес той се казва Бойко Борисов. За разлика от Симеон Сакскобургготски през 2001 година, Борисов влиза в изпълнителната власт като добре прочетена книга. Почти половината гласували го харесват заради онези негови качества, които приличат на решителност, трезвомислие, мъжественост и управленски опит. Клишето „популист”, с което Борисов е маркиран сред част от българите и от наблюдателите извън страната, не тревожи особено неговите фенове. Още повече, че Борисов е по-скоро умерен популист, национализмът му е приглушен, реториката му е помирителна. Но дали наистина, освен безспорния си политически инстинкт, той притежава и необходимия трудов морал за премиер, дали е в състояние да изпълни поне малка част от гръмките си обещания за справедливост, дори за възмездие – по този въпрос съмненията се повече от основателни.

Накрая, в една политическа скоба, остава очакваното участие на Синята коалиция в бъдещия кабинет. Компромисът, който правят сините е разбираем, но и опасен. Да, те искат да поемат част от отговорността в труден момент, но много от техните избиратели и симпатизанти се срамуват от факта, че ще делят брачното ложе с Борисов. Със своя разочароващ резултат сините са достигнали почти до дъното на популярността си и буквално се намират в политически скоби - в този смисъл те няма какво толкова да губят. Но ако бяха останали още четири години в опозиция, през 2013 година можеха да се завърнат триумфално във властта.

Редакцията препоръчва