1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Отново за културното наследство на България

В България предстои разглеждане в пленарната зала на нов закон, уреждащ изцяло проблемите, както с движимото, така и с недвижимото културно наследство. По този повод са и следните размишления на Явор Дачков.

default

Иска ми се да ви разкажа нещо по един от основните проблеми, свързани с този въпрос - проблемът за собствеността. Веднага искам да направя уточнението, че предимно става дума за движимата собственост, въпреки че проблемът с недвижимите паметници на културата не е толкова малък. Работата е там, че с недвижими се занимават много повече хора, а евентуални ред в законодателството и проява на държавна воля биха довели до

Ausstellungstipps 19.5.06 Thrakisches Gold

разбъркване на икономически интереси

Според информация на приятел колекционер, които, разбира се, не са нито официални, нито точни, хората, които се занимават с този бизнес, наближават 100 хил. души. Парите от търговията с културно-исторически ценности са толкова, колкото и парите от търговията с оръжие. Не случайно в продължение на десетилетия държавата е абдикирала от задълженията си така, както е абдикирала от всички останали доходоносни области. Вече е създадена

традиция в този доходен сенчест бизнес

и тя не е по-различна от традицията в областта на контрабандата. Схемата е една и съща. По времето на комунизма с това се занимава ДС, къде с активното съучастие, къде с негласното одобрение от страна на държавата. След 1989 г. каналите са приватизирани, а държавата просто я няма. Фактът, че Димитър Иванов, бившият шеф на политическата полиция на комунистическата държава, е един от големите колекционери, е живо свидетелство за тази лесно доказуема теза. Могат да се посочат и още примери, но сега само ще допълня, че един от най-активните лобисти на частните колекционери е бивш служител на НСБОП.

Nationalbibliothek in Sofia, Kyrill und Method

Въпросът със собствеността е ясен, но само донякъде

Правя уговорката, защото в продължение на 100 г. той е бил законодателно изчистен. Още от времето на Фердинанд държавата стриктно следва линията на собственост върху всички движими и недвижими паметници на културата. Независимо от политическата конюнктура и смяната на режимите те винаги са се намирали под патримониума на държавата. Същото важи за комунистическата власт, която препотвърждава това положение и дори го усилва с понятието „социалистическа собственост”. След 10 ноември нещата не са по-различни и в различните промени в законодателството тази норма се запазва: държавата е собственик без никакво условие. Искам да кажа, че

Straßenszene in Sofia Bulgarien

целият бизнес, от иманярството до частните колекции, е абсолютно незаконен и инкриминиран

През 1998 г. се прави една законодателна поправка, която рязко променя нещата. Движимите паметници на културата се изваждат от обсега на публичната-държавна собственост и губят изключителния си статут на държавна защита. Това означава, че те могат да бъдат придобивани по давност, която според действащото законодателство е пет години. Тоест всички колекции, които съдържателите са притежавали в продължение на пет години след 98-ма, автоматично се превръщат в тяхна собственост и не подлежат на конфискация. Това, по думите на юристи и политици, е истинска законодателна катастрофа, която прекъсва вековна традиция по отношение на паметниците на културата. Дали това е направено нарочно или случайно, е тема на отделен коментар, но днес ще спрем дотук, за да очертаем изходната позиция, от която тръгва новият закон за културното наследство. Продължение следва.

Редакцията препоръчва