1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Открити въпроси пред НАТО

Срещата на високо равнище на Атлантическия съюз в Букурещ остави редица открити въпроси. Анализ на наблюдателя на "ФАЦ" Лотар Рюл:

default

Западът престъпи всички "червени линии", с които от началото на 90-те години Русия се опитваше да ограничи източното разширяване на НАТО. Последната от тях минава сега пред Украйна и пред южен Кавказ. С влизането на България в алианса, изходът от Черно море и следователно целият корабен трафик между Кавказ и Средиземно море вече е под евро-атлантически контрол и извън военния периметър на Москва. В този регион Русия е отрязана стратегически и маргинализирана също както в Балтийско море, откакто Полша и балтийските държави са в НАТО. Това положение няма да се промени в обозримо бъдеще.


НАТО обаче няма политическа стратегия,

нито военни средства, за да защити Украйна и Грузия в случай на криза с Русия. Впрочем Грузия не е всичко в Кавказ: Азербайджан и достъпът до Каспийско море от запад са извънредно ценни за Европа и Америка. Съседна Турция е обременена в политическо отношение от кюрдския проблем, а военните й сили явно още дълго ще бъдат приковани в северен Ирак. Вашингтон е раздвоен между турските и кюрдските си съюзници, което крие рискове по отношение на Багдад, а косвено се отразява неблагоприятно и на свободата за действие спрямо Иран.


Най-малкото заради това Европа и Америка нямат нужда от ново огнище на напрежение в Кавказ, още повече, че

инсталирането на един специален радар в Турция би било полезно

за проектирания противоракетен чадър, за да бъде покрита цяла Европа, както междувременно открито признават и във Вашингтон. Впрочем за руснаците противоракетният щит в Европа представлява политически лост за изграждането на изходната позиция на Кремъл за предстоящите догодина преговори със САЩ за оръжеен контрол в ядрената сфера.


Затова партньорите от НАТО трябва най-сетне да разставят своите приоритети и да разработят съответната стратегия. Това не стана в Букурещ. Но още преди да започнат новите ядрени преговори между Вашингтон и Москва, е наложително страните-членки да се споразумеят по своите общи цели, включително и по въпроса за американския проект за противоракетна отбрана.

Това е първият приоритет

- приемането на Украйна и Грузия в НАТО не е актуално, а впрочем не е и необходимо за алианса или за европейската сигурност; тепърва ще се види дали то изобщо е полезно за Запада.


И още нещо. По принцип осъществяването на проекта за противоракетна отбрана в Европа не зависи от постигането на споразумение между Вашингтон и Москва. Но не бива да се забравя, че между двете съществува политико-стратегическа връзка.

Редакцията препоръчва