1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Открийте разликите

За приликите в рейтинга на българския премиер Борисов и неговия италиански колега Берлускони, както и за някои различия в обществения климат на двете държави е анализът на Антоанета Пунчева.

default

Борисов vs. Берлускони

Берлускони дойде в България по покана на премиера Борисов. Предишния път италианският министър-председател посети София заради своя приятел и колега Сакскобургготски. И тогава, както и сега, поведе много журналисти със себе си в чужбина, по-скоро за да решава вътрешни проблеми с тях. Предишната визита роди понятието „български декрет”: Берлускони разкритикува в София трима популярни журналисти от телевизия РАИ, които по-късно бяха уволнени. Прегрешението? Критики към него.

Десетки хиляди италианци, сред които журналисти и защитници на медиите, протестираха в Рим само преди седмица срещу италианския премиер, който „потискал свободата на словото”, предаде тогава АП. Според организаторите 350 хиляди са излезли на улицата, според властите – 60 хиляди. Протестиращите се обявиха срещу конфликта на интереси в медиите - Берлускони притежава три частни тв канала, опитва се да контролира държавните телевизии и води дела срешу La Repubblica, L'Unita, срещу френски и испански вестници, позволили си да обсъждат скандалите в личния му живот. „Призовахме министър-председателя да спре с обвиненията срещу журналистите и да каже истината”, заяви на протеста в Рим Франко Сиди, ген. секретар на Съюза на италианските журналисти. Берлускони нарече протеста „фарс”.

Silvio Berlusconi zurückgetreten Silvio Berlusconi wird Ministerpräsident

Берлускони - със свален имунитет, но все още с висок рейтинг

О, соле мио, Долче вита, Мама миа

Между двете държави има стари симпатии. Е, поне от българска страна. Датират още от времето на Вито Позитано, виценконсул в София от 1876 г. По време на Руско-турската война при приближаването на отряда на ген. Гурко Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция и Австро-Унгария, отказал да напусне града и така предотвратил опожаряването му. След изтеглянето на османските части от София организирал въоръжени отряди срещу мародерите и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари. Днес той е почетен с улица и паметник в София.

В наши дни много от магазините по централната търговска улица „Граф Игнатиев” носят звучни италиански имена: Ботичели, Бруни и прочее, и предлагат турски обувки „под прикритие”, защото италианското продава. То е символ на елегантност и добър вкус. В България се роят пастариите, пицариите, остериите с емблематични имена: О, соле мио, Долче вита, Мама миа и т.н., които с няколко изключения предлагат разварена паста и побългарена пица. Но независимо от това, италианско означава вкусно, весело и елегантно – завинаги. Освен любовта към храната, виното и футбола, двата народа споделят и култа към мачото. А какъв по-ярък пример за това от дуета Берлускони – Борисов. „Мисля, че италианците се припознават в мен. Аз съм един от тях. Бях беден. Интересуват ме нещата, които интересуват и тях. Обичам футбола. Усмихвам се. Обичам другите, а най-много красивите жени", казва Берлускони за себе си.

Днес италианският премиер е със свален имунитет. Но пък рейтингът му е висок. „В момента имам 68,5% подкрепа сред италианците и моля Бойко Борисов да не преминава този ръст, за да не ми е конкурент”, предупреди шеговито Силвио Берлускони. Късно е. Българският премиер още в края на август бе подкрепян от 71% от българите, а според друго проучване 73% вярваха, че ще обуздае престъпността в страната.

„Сигурен съм, че премиерът Бойко Борисов има силни мъжки рамене, на които да изнесе всички трудности, които предстоят пред правителството”, каза още Берлускони по време на софийската си визита. Той е първият чужд правителствен ръководител, посетил България след избора на новия кабинет. Като пожела на своя колега успех в „модернизацията на страната”, италианският премиер декларира, че е неин адвокат пред ЕС. Много точна дума, защото България е във вечно нарушение на правилата на съюза.

Bojko Metodiew Borissow

Бойко Борисов - цар на българските медии

Силни рамене, широк гръб

Дебатът за свободата на словото в Италия се ожесточи и стигна до Европейския парламент. Борисов не задушава пресата в България. Не му се налага. Медиите сами му се слагат.

„Въпреки заплашителната си физика често може да бъде видян да потупва журналисти по рамото и да им говори на първо име или с прякори, като приема провокативни забележки и шегички с усмивка и чувство за хумор”, писа миналия месец за Бойко Борисов „Дейли телеграф”. Бившият кмет на София и сегашен премиер е цар на българските медии. Той е нон-стоп в ефир. Това му носи критики, че пренебрегва задълженията си в името на имиджа, но гласовете на неговите опоненти са много слаби. Цели медийни групировки, традиционно критични към властта, безкритично го подкрепят.

Макар и опасни като тенденция, пи-ар акциите на Борисов не са най-големият проблем на българските медии. Сред тях е монополът на едно политическо движение, което с размах пазарува вестници и телевизии като фолк-певица, женена за футболист по бутиците на „Витошка”. То прави предложения, на които собствениците на медии в България – във време на криза – очвидно трудно могат да откажат. Държавните медии традиционно са на командно дишане от властта, а изключенията се дължат на професионалната доблест на отделни журналисти. Напоследък е модно да не бъдат сплашвани – като в тоталитарните времена, а пренасочвани към водещи на развлекателни формати и тотално обезвреждани. Проблем е и това, че от далечните 1996-1997 г. и протестите срещу Виденов българските журналисти не намериха нито един повод за колективно възмущение, а целият публичен дебат е преместен в интернет. Като влезеш в сайта на Българския журналистически съюз, вместо за опасните тенденции в българския печат и електронни медии, можеш да прочетеш за проблемите в гръцките такива. А регулаторният орган СЕМ вместо да се самосезира по редица възмутителни казуси, „глоби” Мадона за обръщението й на английски език към българските й фенове в ефира. Пълна буфонада. Впрочем, за понятието отново трябва да благодарим на италианците.

Редакцията препоръчва