1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговорността на Запада

Най-богатите туристи на света ходят в рая на земята, като плюят на всякаква отговорност. Ето самообвинението на Франк Шетцинг, поместено в седмичника "Ди Цайт":

Катастрофата в Южна Азия е не толкова следствие от нестабилността на земната кора, колкото от нестабилността на нашата прословута световна общност. Туристическият интерес към екзотичните места на планетата изглежда е пряко противоположен на отношението ни към местните хора. Едва ли може да има друга по-силна илюстрация на латентно презрение от вечно засмяния азиатски слуга-робот. Това е симпоматично за подхода ни към една част на света, която до ден-днешен ние възприемаме предимно като оперни кулиси, населени от сервилни статисти. Ето че сега обаче кулисите рухнаха и ние си търкаме очите, невярващи за разкрилата се картина на невъобразими страдания и опустошения - и се питаме, естествено, къде е грешката.

Много просто: грешката е в това, че ние, милиони от нас, всяка година посещаваме страни, на които не обръщаме никакво внимание; че си мислим, че там можем да имаме всичко без да плащаме; и че туристическият бранш, по стар колониалистичен маниер, е опрял ценовия пистолет до главата на някои от най-бедните страни в света - което увеличава броя на туристите, но намалява печалбата.

Грешката е в това, че Западът инвестира милиарди за сигурността на своите граждани, в борбата срещу тероризма и особено в безумната иракска война, но в същото време оставя незащитени региони като Южна Азия. Грешката е в това, че нациите, чиито граждани така обичат да пътуват в слънчева и евтина Азия, досега не са се сетили да отпуснат средства за изграждането там на система за ранно предупреждение за цунами. Грешката несъмнено е и в това, че местните правителства не могат да се споразумеят за съвместни действия, че са неспособни да обединят силите си и че в последна сметка подценяват опасността.

И все пак: главният провал е от страна на Запада. Като гледаме ужасяващите кадри от Южна Азия би трябвало да ни тормози въпросът, кога ние, богатите, развити западни страни, ще поемем най-сетне отговорност за "онези там, долу". Щом смятаме, че е напълно в ред да окупираме света им, би трябвало най-сетне да се ангажираме и за повишаването на сигурността на онзи свят. При това сигурността на местните хора, а не само на туристите! Върхът на цинизма е, когато се разсъждава на глас за финансирането на система за ранно предупреждение, за да бъдели опазени по-добре посетителите на тези райски места; когато се изтъква, че сред загиналите имало и европейци, още по-лошо - германци. При цялата скръб за жертвите все пак се налага въпросът: не става ли дума за подмолен расизъм, когато започваме да скърбим истински едва пред лицето на собствените си загуби? Колко мъртви европейци са необходими, за да се отпуснат най-сетне пари за създаването на система за ранно предупреждение в тези съсипани държави?

Природата не е виновна, тя просто следва собствените си закони. Земетресения и други природни бедствия винаги е имало и ще има. Важното е обаче да се намали броят на жертвите и мащабите на опустошенията - а това е една изпълнима задача. Крайно време е да насочим нашия потрес към верния адрес, адреса на безхаберните.