Отговори на въпроса на месец януари | Начало | DW | 21.02.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговори на въпроса на месец януари

Имате ли компютър, електронна поща и достъп до интернет? Кои възможности на интернет и кои сайтове цените най-високо? Тези въпроси ви зададохме през януари, уважаеми слушатели, ето какви отговори се получиха този път.

default

Дори консервативната католическа църква зачете интернет като забележително възможност за комуникация.

По електроннта поща – то се знае. Е, не само, но повечето участници действително ползват електронния метод на комуникация. Йонко Йончев от Видин даже недоумява:
„Честно казано, въпросът Ви за месец януари ми прозвуча малко странно. Не знам, какъв е процентът на нямащите компютър и интернет в България, но аз спадам към процента на имащите и двете, което може би трябва да ме прави щастлив. Не съм компютърен специалист, но не мога да си представя ежедневието ми без компютър, защото осем часа го ползвам на работното място, а след това вкъщи, поне по 2 часа вечер, след работа.”
Евгени Стоименов от София е сред тези, които нямат компютър у дома си. Това обаче не означава, че той не ползва възможностите на компютърната комуникация. Освен че редовно посещава интернет-кафене, господин Стоименов обича да ползва сайтовете на чешкия полския и унгарския културни институти в София, на Червената къща, на вестник Култура, на програмата на националната филмотека и др. Николай Бакалов, ни пише, че по интернет слуша и радио Дойче Веле и анализира разнообразните възможности на световната мрежа така:
„Интернет е почти нецензурирано от държавата пространство на свободната инициатива. Възможностите на интернет са неограничени, той е най-мощното средства за информация, измислено от човека: той може да бъде нашата връзка със света – писмена, говорима, а напоследък и визуална. По интернет слушам вашето радио, когато връзката е лоша или съм пропуснал някое предаване; могат да се гледат филми; да се слуша музика; можем да четем книги, издадени по цял свят; като се поизморим може да се поразходим до всяка точка на света, да видим дори и къщата, в която живеем. За мен интернет е един много добър справочник – винаги можеш да намериш отговор на всеки интересуващ те въпрос. В интернет можеш да откриеш както възвишеното и духовното, така и отвратителното, извратеното и пошлото. Всеки сам, по своя воля, в зависимост от развитието на своето съзнание, определя и избира на къде да се насочи.”
Интернет действително има множество различни лица. За тях става дума в редица писма. Особено ни радва фактът, че с увеличаващото се ползване на интернет в България, расте и броят на онези, които по интернет слушат нашите радиопредавания. Сред тях е Димитър Тодоров от Стара Загора, който смята, че и неговият град има нужда от медиен коректив, както той нарича предаванията на Дойче Веле. Ето защо:
„Мисля, че със задълбочения, аналитичен начин на отразяване на събитията ще спечелите една широка аудитория в нашия град.”
И ние бихме се радвали на повече укв-честоти освен софийската, уважаеми г-н Тодоров, но за съжаление финансовите възможности и тук дават рамката на онова, което е възможно или не. Но да се върнем на темата за интернет и компютрите. Боряна Савова от София ни припомня недалечното минало в България, когато са били поставени основите на ползването на електронна специализирана научна информация в библиотеките. За себе си тя казва:
„За мен интернет не е панацея. Като човек от поколението на любителите на книгата, аз и днес я предпочитам, но не мога да отрека, че интернет дава широка възможност за информация- достатъчно е да изпишеш в прозорчето на Google една ключова дума и можеш да намериш каква ли не информация. Но именно тук е въпросът – доколко тази информация е вярна и точна.”
По-нататък нашата слушателка подрежда приоритетните си интернет сайтове, сред които са тематичните прегледи на печата,, например този на вестник Дневник и др. Евдокия Лазарова от София е любителка на информационните сайтове в интернет, от където черпи новини и отзиви за събития. Интернет за нея е и обединител на хората по света, тук нашата слушателка има предвид програмата Скайп за говорене по интернет. Друга слушателка – Елия Атанасова – изненадващо много жени се включиха впрочем в анкетата ни този път, явно че са активни привърженички на електронните методи за комуникация ни пише:
„Аз имам имейл един личен и много служебни, имам и компютър, получавам имейлите от трите си работни места на личния си имейл, а той препраща копие на мобилния ми телефон под формата на текстово съобщение (SMS). Почти съм забравила, какво е да получиш хартиено писмо, въпреки че обичам пощата като една емоционална институция, посредник на човешки чувства, особено по Коледа. Дали сме се променили толкова много за кратко време не зная. Но зная едно- моят имейл е моето нещо. То е по-ценно и по-истинско от моята стая, от моето бюро в офиса, от моето легло… Моят имейл е първото нещо, към което посягам, когато пред мен има компютър и последното, което вечер затварям, преди да си легна.”
Подобни обяснения в любов има и в други писма до нас. Ценка Дюлгярова от Троян ни пише, че компютърът у дома днес е също толкова важен, колкото например пералнята или готварската печка. Надежда Димитрова от София нарича компютрите и интернет неразделна част от ежедневието си и прозорец към света В писмото на Петър Нанев от Шумен, компютърът е нещо почти одушевено. Чуйте :
„Той стои на масата в офиса или дома – кротко, непретенциозно и без капризи. Дори когато грешим в боравенето с него, той ни дава сила и живот. Компютърът на масата може да се превърне в най-близък и верен приятел на човека, въпреки, че е без душа и дихание.”
Йонко Йончев също е въодушевен от възможностите на компютъра, но пък смята, че хората като цяло губят от това, че четат все по-малко литература. Той пише :
„Сърфирането в интернет измести класическото четене, дори и при хората на средна възраст, какъвто съм и аз. Не зная как е при другите, ползващи постоянно компютър, но на мен определено ми липсва контактът с книгата. Наистина компютърът е необходим за съвременния човек, но той никога няма да успее да замести книгата – поне така мисля аз, който първо съм се научил да чета и пиша чрез книги, а не както сегашните деца – чрез компютъра. Само който е общувал дълго с книгите, може да усети празнотата от досега с компютъра. Папа Йоан Павел ІІ беше благословил компютъра и интернет. Може би сегашният ще благослови и тези, които ползват интернет, но не се отказват от книгите….”
Момчил Шопов, който е на 14 години, смята че бъдещето на човечеството зависи от компютърните технологии поне до преминаването на следващата Халеева комета. В същото време той не идеализира световната мрежа:
„Интернет въобще не трябва да се смята за идеалното и върховно откритие и спътник в нашия 21 век. В уеб-пространството има твърде много елементи, които ни деградират в много голяма степен. Имам предвид използвания „интернет-език” който за съжаление излезе и извън мониторите на компютрите. Притеснявам се, да не би този интернет-език да влезе някъде из генеалогичната класификация на езиците!”
Тези притеснения явно не се споделят от Иво Христов от София, който използва интернет разностранно – включително услугите за електронно банкиране, плащане на сметки по интернет, пазаруване, и различни методи на разплащане онлайн. Ето какво пише той още:
„София, в която живея, не е като да речем Торонто или Берлин и е доста неемигрантска, което ни ми дава никакъв досег с други култури, начин на мислене и т.н., а дори да звучи пресилено, интернет дава. Е, разбира се, трудно може да се сравнява с едно посещение на друга държава, но срещаш други отворени за света хора. Без интернет никога не бих имал приятели в Северна Америка, Европа, Аржентина, Австралия , че и остров Мавриций.”
Чудесни писма и интересни мнения има и още, но не можем да споменем всички. Ето сега имената на наградените:
Първа награда печели Йонко Йончев от Видин. Вторите награди са за Елия Атанасова и Боряна Савова, а третите награди този път отиват при Иво Христов и Надежда Димитрова. Честито!