1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговори на въпроса на месец декември

Какво добро или зло очаквате за Вас и Вашите близки, след като страната бъде приета за член на ЕС? Този въпрос ви зададохме през декемеври, уважаемr слушатели. В следващите минути ще цитираме от вашите Писма и ще съобщим имената на наградените.

Голям интерес към темата и много разнообразни мнения и коментари получихме този път, уважаеми слушатели. Благодарим на всички, които ни писаха! Оценките – бих казала – са доста реалистични и дори песимистични. От друга страна има и писма, от които личи, че за някои слушатали - ЕС е новият “месия”, който ще направи така, че в България да потече “мед и масло”. Но нека караме подред. Голяма част от писалите до ДВ, споделят, че очакват от членството на страната в ЕС по-голяма свобода на пътуванията и възможност за контакти с хората от целия свят, както и перспективи за по-младите хора. Неджип Карабаджаков от с. Люблен, Търговищко пише :

“Най-хубавото е това, че децата ми няма да са сковани на едно място, а свободно ще могат да пътуват в Евросъюза, да работят и печелят, където си пожлаят. Ние, техните бащи, бяхме заградени с желязна завеса , да не виждаме и да не чуваме, какво става в тъй нарачените “капиталистически страни”.

Блажо Анастасов от село Обнова, Плевенско по същата тема пише :

“ Нашите синове и дъщери ще могат да имат повече работа в страната и в чужбина и по този начин ще се помогне много на младите хора да си извоюват един сносен и хубав живот.”

Значителни очаквания нашите слушатали свързват с ЕС като източник на демократизация и правови взаимоотношения в обществото. Осезаема е общата радост от това, че ЕС ще наложи на българските управляващи известни ограничения и правила, които – според тях – ще имат дисциплиниращ ефект. В тази връзка Михаил Янчев от София пише :

“Вече няма да има своеволие. Ще вървим по правилата и изискванията на напредналите страни. Край на хаоса! Край на беззаконията.”

Милена Дикова от София добавя:

“Най-хубавото нещо от влизането на България в ЕС е това, че тя ще трябва стриктно да се вмести във вече наложилите се евростандарти на живот и дисциплина като начин на съществуване. Демокрацията в България се превърна в свободия и затова сега не можем да се справим с престъпността и корупцията във всички сфери на обществения живот. “

Д-р Начо Начев от София ни е написал, че най-положителното за България е това, че се присъединява към една цивилизована и проперираща общност и допълва :

“ Очаквам с помощта на ЕС България да осъществи своя твърде закъснял европейски ренесанс. В този смисъл очаквам председателството на Германия през първата половина на 2007 г. да изиграе своята положителна роля като даде правилния старт и посочи на българските управници, че Обединена Европа може да вярва само на дела, а не на празнословието. И че ще помогне постепенно да излезем от блатото на беззаконието, корупцията и беднотията. Вярвам, че думите на бившия канцлер на Германия Конрад Аденауер, казани през 1957 година ще се сбъднат и за нас : “Обединението на Европа беше мечта за малцина. После стана надежда за много хора. Днес е необходимост за всички”.

Иван Илиев от Ботевград също вижда необходимостта от европейската интеграция на България:

“От малък съм мечтал, България и българският народ да бъдат в близък контакт с големите европейски страни. Доброто, кото очаквам е това, че ще продължи демократизацията на нашето общество по много конкретни въпроси, не само на думи и хартия. Искрено се радвам за възможността, България да бъде в едно семейство със страни като тези на Данте, Сервантес, Шекспир, Юго и Гьоте.”

Петър Василев от Варна също оприличава общността на семейство и пише :

Едва ли има човек с добри съседи, на които може да разчита, и да не е доволен от тях.”

Има обаче и редица писма, в които доволството от присъединяването на България към ЕС е в доста скромни граници. Съби Милев от Котел пише, че лично той не вижда нищо ново на хоризонта и описва мрачните си предвиждания за бъдещето така:

“ Недосегаемата олигархия ще продължава да манипулира “промените”, докато България се разпадне и на територията и възникне вържавата Ромия. Медиите ще продължат сладостните коментари за великото минало и бляскавото бъдеще на РБ, игнорирайки настоящето, за да се крие плачевното състояние на социалния статус.”

Христо Владимиров от Лом също има доста критичен поглед и дава за пример ограничения достъп на българска работна ръка до западноевропейските пазари на труда, забраните за износ на месо и мляко и горчиво заключава, че всичко добро, на което е разчитал, е било само илюзия. Същият слушател признава в самокритичен дух, че и самата България не е съвсем узряла за да бъде пълноправна членка на общността. Така стигаме до темата за личната отговорност, на която Димо Пенчев от Габрово подробно се спира в писмото си. Там четем:

“Най-важното си остава, да си помогнем сами, да се мобилизираме всички. А най-първо да променим начина на мисленето си и своя манталитет, които от векове са насочени в погрешна посока. Изискванията за култура, за полезност на обществото трудно ще бъдат достигнати. Младежта не е убедена, че трябва да работи за България в България, тя не е убедена, че както е чисто и подредено в къщи, така трябва да е чисто и подредено и извън дома. Много от човешките ценности се изпущат при възпитанието на младежта. Причините са твърде много и комплексни.”

Георги Тодоров от Варна припомня, че не бива да забравяме поговорката :

“Хубавите работи бавно стават, а най-хубавите въобще не стават. Това се обяснява, че сме най-бедни в Европа, или по-точно непосредствено пред най-бедния народ. Имаме и един друг лош навик – Колкото нещо е по-важно и значимо, толкова по-често сме немарливи.”

Още по-радикална в критиките си срещу българите и техния манталитет е Нели Бънкова от София, която пише :

“Може би ЕС се заблуждава, че приема държава, всъщност пуска в себе си територия без държавност и народ – повокатор, който всеки свой съюзник води до гибел. Знае ли сега ЕС какво рискува с нас? След 1. януари 2007 българинът ще се юрне към Европа по гурбети и екскурзии /според кесията/ , по далавери и по просия, на гости и за търговия с мускали и дисаги. Останалите ще си останем зрителите, с празен късмет, буридановите магарета със “философските спекулации” за доброто и злото.”

В заключение г-жа Бънкова все пак признава, че е умерена оптимистка и също ще се радва по повод приемането на страната в общността. Ганка Вачкова от град Бяла, Русенско, започва писмото си оптимистично, но доста бързо преминава към проблемите, така както тя ги вижда :

“ ЕС е една строго регламентирана организация, в която, ако искаш да се ползваш от съответните облаги, ще трябва строго да спазваш правилата! Не може да седнеш и да се наредиш с другите на масата и да чакаш обяд. Безплатни обяди няма! Всеки един трябва да си плати определената лепта. Или всеки ще легне на това, което си е постлал. За изминалите 16 - 17години на този безкраен “преход” много нещо се пропиля, много отрасли се съсипаха, много крадливи ръчички не се посвениха да си пълнят кесийките. Нагледах се на мръсотии, наслушах се на лъжи. Все затягаме коланите, но това си има граница – повече няма на къде.”

Има още доста и най-разнообразни критики, оплаквания и песимистични очаквания, които не са изненадващи, нито пък нови. “Нека сега оставим прозата на бита и делника и се вгледаме внимателно в самото събитие - България пълноправен член на ЕС” – препоръчва Велизар Димитров от София и пише още :

“Много грешат онези, че географското ни местонахождение в Европа е достатъчно за да бъдем европейци. В случая, по-важен е стремежът да се присъединим към една континентална общност от нов тип, която може би ще стане в бъдеще модел за съществуване и развитие на човечеството. Така погледнато, това събитие придобива изключително, епохално значение, повратна точка в историята на България, равностойно на покръстването. “

Естествено всеки има право на своя гледна точка, и затова ние благодарим на всички онези, които споделиха своите мнения с нас, без значение, дали в тях преобладават положителните или отрицателните настроения. Ето сега и имената на наградените:

“ Първа награда получава д-р Начо Начев от София. Вторите награди са за Димо Пенчев Димов от Габрово, Милена Дикова от София и Иван Костов Илиев от Ботевград. Трети награди този път спечелиха Неджип Карабаджаков от село Люблен, Търговищка област, Ганка Вачкова от град Бяла и Нели Бънкова от София! Честито на всички наградени!