1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговори на въпроса на месец април

Какво, според вас трябва да научат германските ученици за България? Това беше въпросът на ДВ за месец април. В следващите минути ще цитираме от вашите писма и ще съобщим имената на наградените.

default

Броят на участниците този път не беше твърде многоброен. Осезаемо се чувства липсата на слушатели от провинцията, които до скоро ползваха късите вълни за да приемат българските предавания на Дойче Веле. Сега хората, които ни слушат и пишат до голяма степен са концентрирани в София, където ДВ има укв-честота. Все още малко са ,за съжаление онези, които ни слушат по интернет.

И така, какво чуждестранните ученици бе трябвало да научат за България? Това се оказа доста сложен въпрос, съдейки по отговорите, които получихме. Като оставим настрана онези, които изобщо не са се постарали да отговорят на въпроса, а чисто и просто задоволяват графоманските си страсти за да споделят с нас всякакви, повече или по-малко несвързани с темата свои разсъждения и наблюдения, броят на онези, които наистина са се съобразили с въпроса, остава доста скромен. Затова, по единодушно решение на редакционното жури, първа награда този път не се присъжда. И така, ето какво предложи редакционната поща този път. Начо Начев от София предлага на вниманието на германските ученици теми,свързани с историята на България. Фактът, че това е държава с дълголетна история и традиции, за него е извор на национално самочувствие и гордост. Ето един от елементите, които г-н Начев подчертава специално в писмото си :

“България има значителен принос за развитието на културата на балканските народи, тъй като братята Кирил и Методи, родени в Солун, създават славяно-българската азбука – кирилицата, на която се създава значителна писменност в съседните страни, кояот се пренася и в Русия Днес българската азбука е една от 22-те, на които се превждат документите на Евросъюза.”

Едно уточнение трябва да направим в тази връзка – става дума за принос не толкова към културата на Балканските народи, колкото на славянските, защото именно те получават своя писменност. Освен това, ако искаме да сме съвсем коректни, трябва да кажем, създадената от двамата братя азбука всъщност не е кирилицата, а глаголицата, но това – само като допълнение. Господин Начев смята, че България днес определено може да привлече вниманието на германските ученеци в доста области, в зависимост от личните им интереси и ги изброява:

“научни, исторически, бизнес-интереси, археология, туризъм, които се развиват интензивно, благодарение на стимулите и гаранциите, които ни създава членството в Евросъюза.”

В негласен спор с г-н Начев влиза нашият редовен слушател Велизар Димитров от София,който смята, че тийнейджърите си имат собствени приоритети и интереси, и ча влизането на България и Румъния в ЕС едва ли може кой знае колко да увеличи шансовете на тези страни да заинтригуват германските младежи. Ето и част от аргументацията на г-н Димитров :

“Любимата тема на сегашния тийнейджър е техническото чудо, но за съжаление и тук сме неконкурентноспособни. Правец не можа да стане Сиатъл, в Ботевград не се правят Ферари и Мазерати, а единственото метро в България се строи вече 30 години. Затова е изключително важно да се съобразяваме с гореказаното и тази образователна кампания да акцентира отново върху традиционни и за щастие непреходни ценности, каквито са природните красоти, културно-историческото наследство, изкуството, старо и съвременно, туристическите атракции, балнеоложки обекти. Струва ми се, че универсалният език на музейния експонат и изкуството, доколкото познавам и историческото наследство и изкуството и на Румъния, могат да гарантират на този етап самочувствието на българина и румънеца като достойни граждани на обединена Европа.”

Виолета Добринова от София също споменава европейската принадлежност на България като нещо ценно и приветства инициативата за по-добро опознаване между народите в общността, което свързва с призив за повече толерантност и взаимно зачитане. Същата слушателка ни предлага свой въображаем “Буквар за България”, предназначен за германските ученици и пише :

“Моят девиз като лектор би бил: много таблици, картини и снимки, малко текст, цифри и имена. Ще използвам хронологията - сравнения по векове – кой народ и коя държава какво са били и какво са създали. Ще си замълча за онова “ Когато Карл V ... с конете си... ние тук... и т.н. Трябва да понамалим хвалбите си за стара слава, като си знаем днешния хал.”

Същата слушателка предполага, чеъмладите германци вероятно биха били заинтригувани да намерят отговор на един доста щекотлив въпрос, а именно :

“Как такава велика държава с писменост, култура и политическа тежест през Средновековието, сега е изпаднала на дъното на класациите като най- изостанала, най-бедна, най-деморализирана?”

Г-жа Добринова смята, че принос за това имат и българите, които тя окачествява като индивидуалисти, неспособни да работят в името на обща кауза. Същата слушателка предлага и списък с адресите на 20 български училища, които според нея, биха могли да осъществят контакти с германските ученици от провинция Хесен. Своето предложение за сътрудничество са изпратили и от Сдружение “Фридрих Шилер”, което си поставя за цел да помага за разпространението на немския език и култура в България.

Не можем да не споменем разбира се и онези писма, които препоръчват България да бъде представена с природните си красоти и забележителности пред германските ученици. Особено вдъхновено е писмото на Христо Владимиров от Лом, който изрежда някои от местата, които според него са силен извор на патриотична гордост – а именно Черноморието, българските планини, Белоградчишките скали, пещерите с интересни скални рисунки и т.н. По повод Розовата долина г-н Владимиров пише :

“Едва ли има човек, който може, през месеците май и юни да мине равнодушно през Розовата долина, без да отнесе завинаги със себе си омайната красота и опиващия аромат на българската роза!”

Благодарим на всички, които ни писаха по темата за месец април, а ето сега и имената на наградените:

Първа награда не се присъжда. Втора награда получават Виолета Добринова от София и Велизар Димитров, също от София. Третата награда този път е за Христо Владимиров от Лом. Честито на всички наградени!