1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговори на въпроса за месец септември

Какво очаквате от местните избори? За каква политика ще гласувате във Вашето населено място?

default

Редом с електронния, не забравяйте да ни пишете и пощенския си адрес!

Йонко Йончев от Видин поздравява идеята ни да изпращаме въпроса на месеца в писмен вид – защото, както пише той, не винаги имаме възможност да Ви слушаме и да записваме. Ние пък се радваме, че по този начин броят на слушателските участия се повиши. В тази връзка се обръщам към всички участници – моля Ви, не забравяйте да ни пишете и пощенския си адрес, който се оказва необходим, ако редакционното жури ви е определило някоя от наградите за месеца. А ето сега и още редове от писмото на Йонко Йончев от Видин, който споделя, че няма никакви оптимистични очаквания от местните избори, защото досегашният му опит сочел, че който и да ги спечели, животът на хората си остава до голяма степен непроменен. По повод изборите в родния си град нашият слушатал пише :

“Във Видин поне не очакваме да се промени нещо, ако отново сегашният кмет спечели трети мандат. Можи би има някакви перспективи за града, особено след построяването на Дунав-мост – 2, може би са предвидени и някакви проекти за развитие на града, но на всички видинчани ни е ясно, че щом кметът не се отказва от поста и иска трети мандат, явно далаверата продължава, този път на нов глас с пари от европейските фондове. Именно в липсата на алтернативна политика, в невъзможността да отзовеш след време този, за когото си гласувал, ни прави неактивни и увеличава чувството ни на примирение и отчаяние.”

Лилия Христова от София споделя с нас следното:

“Какво очаквам от местните избори? Не очаквам изненади, макар че много ми се иска. Иска ми се след мъчителните 17 години София най-после да получи своя достоен градоначалник. Родена съм в София и ме боли, когато виждам как старият град все повече отстъпва пред грозното съвременно строителство. Иска ми се ние, столичаните, да обикнем кмета си и да бъдем с него един отбор. “

По-нататък нашата слушателка отбелязва, че засега това не се е случило и че и се иска, бъдещият кмет да не си прави партия, поне докато е в кабинета на „Московска” 33. Нашият слушател от Плевен Сава Дончев изразява възмущението си от политическото развитие на България през последните години, макар не точно това да беше темата на нашата викторина. Той ни пише следното:

“Аз съм на 71 години, член съм на ДСБ, помня всичко от далечната 1941 година/ тогава съм бил на 5 години/, до днес и ще гласувам за кандидатите на ДСБ И СДС в град Плевен. Жалко че амнезията е обхванала повечето от моите връстници, а на по-младите няма кой да им го каже.”

Положително е, че в доста писма е отбелязана готовност да се гласува не по политически и партиен признак, а за личности с изявени позиции и за хора, които биха могли да свършат добра работа за конкретните населени места. Ето част от мнението на Илиян Смилков от село Кърналово, Петричко:

“ Ще гласувам за политика - прозрачна, насочена към решаването на проблемите на селото, без оглед на партийната принадлежност на кмета.”

Нашият слушател отбелязва и кои проблеми очаква, да бъдат решени – и най-вече проблемът с питейната вода на селото, който според него е основен. Д-р Начо Начев от София ни обръща внимание върху проблема за прозрачността в политиката на комунално ниво и ни е изпратил своя брошура за същността и механизмите на прояви на корупцията. В тази връзка той пледира за следното :

“Да се премахне досегашната порочна практика, софиянци да научават с няколкогодишно закъснение за лобистките интереси на съветниците, довели до корупционни практики, значителни финансови загуби, продажба на софийски имоти, незаконни замени и строежи на обществени терени.”

Велизар Димитров отбелязва критично, че самите политически партии като че ли искат да стимулират апатията на избирателите, като издигат кандидати, които според него са неподходящи. Ето такви примери дава той :

“ В очите на обикновения труженик, лансирането на кандидатури на баскетболни треньори, телевизионни водещи, звезди на модата, амбициозни депутатки, нахакани бизнесмени и про. Звучи несериозно. “

Анастасия Димитрова от София пък се възмущава от продажността и купуването на гласове:

“Аз като гражданин зная, че изборите са важни, но в нормалните държави, където наистина има избори, а не като в България, където се черпи, плаща, подкупва се, обещава се, манипулират се резултати, гласува се по два пъти и какви ли още не нередности има. Затова не всички гласуват.”

Нека се надяваме, че приетият закон за наказателно преследване на купуването на избирателски гласове, ще промени нещата. Борис Йовчев от София излага конкретните си очаквания от бъдещия кмет на София, сред които фигурира и наличието на визия за европеизиране на столицата. Ето какво още очаква той :

“Да не се краде. Всичко да се прави на светло. Сключените “на тъмно” големи приватизиационни сделки да станат поне обществено достояние, подобно на “досиетата.

-Да се намали броя на общинските съветници, като им се отнемат възможностите да се облагодетелстват от “властта”, да се увеличи броя на експертите, като кметовете обнародват техните експертни становища по големите и важни въпроси за столицата, преди взимането на решение.

-Да се подготви и гласува план за подобряване на здравеопазването. София трябва да даде пимер за това”

Петър Марчев от Казанлък ни пише, как стоят нещата преди местните избори в града и заключава:

“ Ако някой все още не е разбрал - тук избори няма да има! Да, защото името на следващия кмет на Града на розите вече е известно. той се казва Стефан Дамянов и е настоящият градоначалник. Преди 4 години Дамянов бе избран като независим кандидат, подкрепен от БСП, НДСВ, ДПС и още 30 партии и организации. Но по-късно местните социалисти първи се убедиха, че новият кмет не е кукла на конци, че е неуправляем. В крайна сметка, на местно ниво БСП отказа подкрепа за негов втори мандат. Признавам, че когато спечели първия си мандат, бях резервиран в очакванията си. Но… за 4 години Казанлък вече има друго лице. Не знам дали обяснението е генерално и се крие в общото съживяване на българската икономика. Но сигурно част от истината се крие и в биографията на Дамянов като кризисен мениджър, съживил редица соц-предприятия като “Мадара”, “Балканкар” и доста други. Във всеки случай, мнението на мнозинството граждани на Казанлък е, че този път са случили на кмет. Вероятно и Висшият съвет на БСП е анализирал внимателно предизборната ситуация в Казанлък. И е преценил, че залагането на всеки друг кон е обречено на загуба.”

Любима Йорданова от София ни пише, че е най-важно да се гласува за политика, която да помогне за усвояването на Европейските фондове и пояснява :

“Не говоря за допълнителна администрация, а за добре подготвени хора, работещи със съветници от Европейските структури, които да подготвят българската администрация в кметствата да бъдат в помощ на българските граждани, които искат да участват в европейски проекти. Децентрализацията и Еврофондовете ще подпомогнат финансово общините.”

Евгени Демиров се обръща в писмото си направо към всички избиратели и ги зове да се отърсят от летаргията и немисленето, като в заключение пише, че избираем политик може да бъде само личност с адекватна ценностна система. За летаргията косвено става дума и в писмото на Петър Нанев от Шумен, който пише :

“Докато при изборите в първите години на промените вярвахме, че даваме гласа си за вижданата от нас ясна перспектива, вот след вот, надеждата ни умираше и изходът от лабиринта все повече се отдалечаваше.”

Радостно е все пак, че нашият слушател, а надявам се и други като него, междувременно отново са се убедили, че има смисъл да се гласува и участва в определянето на властта. Ето в тази връзка, какви са очакванията на Петър Нанев:

“Очаквам с голяма надежда падналата политическа мъгла да се разсее, да се появи кандидат-кмет – човеколюбец, а не сребролюбец. Кмет, който да е взискателен еднакво към всички граждани и към себе си, както и да е еднакво щедър към тях, а не само към себе си. Щедростта му да бъде не материална, а духовна – щедрост, изпълнена с далновидни и изпълними идеи, които да направят дните ни по-леки, вярата ни по-крепка, надеждата ни по-изпълнима.”

Невена Дякова-Чавдарова пък ни пише, че е убедена, че не битието определя съзнанието, а тъкмо обратното. Поради това тя смята да гласува по следния начин:

“Тази година ще гласувам за независим кандидат, който обещава в предизборната си програма да обърне внимание на развитието на културата и спорта. Иска ми се да повярвам, че няма да остана /поне не много/ излъгана в надеждите си за промяна.”

Йорданка Болюбова от Бургас споделя с нас някои съвсем конкретни очаквания от местните избори. Ето някои от тях:

“Да има повече улици с магазини в центъра, не само банки и магазини за мобилни оператори. Аз живея в квл “Меден рудник” и от 20 години пред блока ни не е поставена нито една плочка, няма улица, излизаш и направо на калната улица. Няма посадено дръвче, детска площадка – направо в 19-ти век сме и не само пред нашия блок е така. Искам, като си оставя колата пред входа, да не я разбиват или открадват гумите, акумулатора, касетофона. Да не ми разбиват апартамента или избата. Да не ми пребъркват чантата и джобовете по автобусите и автобусните спирки. Като изляза с детето на разходка, да не вървя по разпръснати найлонови пликчета, хартийки, опаковки, кал и всякаква мръсотия на улицата, а по почистени, асфалтирани улици и тротоари, с не паркирани на тях автомобили. Много ли искам? Ще гласувам за демократична, справедлива, емна/ако я има/ и честна политика.”

Много ни хареса това писмо, защото съобщава конкретни очаквания от местната политика и конкретни изисквания. Ще си позволим обаче и едно вмятане – найлоновите пликчета, опаковки и мръсотия по улиците и между блоковете са нещо, което много от българите изглежда очакват, че те ще могат да разхвърлят,а държавата или някоя анонимна институция ще им събира. Затова и тук, както и за много други неща, е редно хората първо да помислят за собственото си поведение и примера, който дават на децата си, и после да изискват. И понеже нашето време вече е на приключване, оттук нататък, можете да изисквате от нас само едно – да съобщим имената на наградените. Ето ги :

Първата награда е за Йорданка Болюбова от Бургас. Вторите награди отиват при Петър Нанев от Шумен и Йонко Йончев от Видин. Третите награди спечелиха Лилия Христова от София Петър Марчев от Казанлък и Борис Йовчев от София! Моля, г-жа Христова от София да ни съобщи пощенския си адрес, за да получи наградата!

Подобно съдържание