1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговори на въпроса за март

Ще гласувате ли на изборите за български евродепутати и какво очаквате от българските представители в Европейския парламент? Тези въпроси ви зададохме през месец март, уважаеми услашатали. В следващите минути ще цитираме от вашите писма и ще съобщим имената на наградените.

default

Много горчиви размисли, посветени на българската политическа класа и българската действителност, прочетохме в писмата ви до Дойче Веле. Много редове, които изразяват ако не пълно обезверение, то поне дълбоко разочарование и почти пълна липса на оптимизъм. Христо Лозанов от София говори за липсата на алтернатива в политическия избор и пише , че от 2001 година насам е взел решение повече да не гласува:

“Първата причина е, че вече не мога да си харесам, за кого да гласувам. За новопоявилата се партия ГЕРБ, заменяща залязващите СДС и НДСВ ще кажа, че ми прилича на поредния куршум, който се появява след като револверът гръмне и барабанът се завърти. А лидерът и като администратор ми прилича на Христо Стоичков като треньор.”

По-нататък господин Лозанов изразява възмущението си от политическите нрави в страната и купуването на ромски гласове преди избори, а в заключение констатира, че не очаква българските евродепутати да постигнат някакви особени успехи в защитата на българските интереси. Балтазар Топчев от София също споделя безизходицата си, смятайки, че няма за кого да гласува на изборите за евродепутати. Ето част от аргументацията му :

“Това са младежи, които търсят високи заплати, макар да са роботи за гласуване в Европейския парламент. Тук избират хора, които знаят езици, макар да не познават законите на ЕС. Не очакваме от тях да защитават нашите интереси и държавността, която се губи. Властта е сладко нещо. Сега решаваме, кой да бъде с голяма заплата в Европарламента.”

Марин Петров от София е също доста критичен, да не кажа радикално настроен в оценката си към българските политици, обвинявайки ги в липса на морал. Ето какво пише той :

“ Те ще си уредят избирането, ще си поделят местата и по предварително споразумение, а ние ще си ходим да протестираме и припадаме по митингите, без да ни обръщат внимание. Дебелоочието и наглостта им са бронирани. Вазов казва – “Народ, който дълго страда, дълго отмъщава” Но по мое време няма да стане, макар, някога, видов ден да има.”

Не така силно критичен е тонът в писмото на Илиан Смилков от село Кърналово, община Петрич, макар и той да изразява недоволство от поведението на българските политици. Ето причините:

“50-тина дни преди изборите на 20 май политическите сили и управляващата коалиция само подреждат своите листи за изборите, вместо да се разяснява на обиктовенния човек какви са задълженията, отговорностите на евродепутатите в Европейския парламент. Все пак българския гласоподавател за първи път пряко ще избира своите представители в Европейския Парламент в Брюксел. “

За недостатъчна информация относно изборите и начина на гласуване в тях става дума и в други писма – например в това на Борис Йовчев от София:

“Да, искам да гласувам, но до настоящия момент не съм запознат относно начинът, по който ще се проведат изборите. Никой не го е обяснил ясно поне досега, а има много въпроси, които интересуват “избирателите.”

По –нататък г-н Йовчев конкретно задава някои въпроси , свързани с изборите и още веднъж повтаря, че е много необходимо, да бъдат разяснени формите на организация и провеждането на изборите.

Що се отнася до очакванията си към бъдещите евродепутати на България, Илиян Смилков изброява следните :

“Да загърбят теснопартийните си различия и интереси и да работят като един отбор.

- да умеят да работят в синхрон по отношение на привеждане, разясняване и информиране на българското общество за взетите решения, изменения и директиви, касаещи всички български граждани.

- да съдействат енергично на институциите в страната по въпросите, касаещи правата и задълженията на българските граждани в чеждите европейски страни, по въпроси, свързани с усвояването на парични средства от различни европейски фондове.”

Интересното е, че в няколко писма се изразяват очаквания или по-скоро надежди, българските евродепутати да не провяват бай-Ганьовски манталитет, изблици на неуместен балкански бабаитлък, да не демонстрират някои домашни нрави, популизъм, дребнотемие, персонално натриване на носа на този или онзи опонент. На тази тема ни е писал Велизар Димитров от София. А г-н Керванбашиево от София се спира на темата за корупцията сред депутатите, като ни цитира популярното произведение на Алеко Константинов “Бай-Ганьо”. Начо Начев от София също се осланя на известния литературен образец за да ни подскаже, че очакванията му от бъдещите евродепутати на България са твърде ниски. Ето какво пише той :

“Очаквам, че 18-те български евродепутати ще продължат да упражняват своя бай ганьовски парламентарен занаят в нова, конфортна обстановка, където ще търсят преди всичко келепир и пирятели, но не и съмишленици за отстояване на българските интереси. Новото ще се изрази в това, че ако досега българските депутати създаваха проблеми на собствения си народ, то от сега нататък ще създават само скандали и проблеми на целия Евросъюз. Тяхното поведение не може да бъде друго освен това, което е отражение на общото състояние на българското общество: тотална дезорганизация на обществения живот, противоборство между политическите партии, дефицит на мащабни личности, които да могат да създадат един обединяващ център. Не се сбъдна максимата, че един народ се сплотява, когато го сполети голяма беда или има водеща идея.”

Както се вижда, в много от отговорите на нашия въпрос, пряко или косвено слушаталите засягат темата за политическата култура в страната и проблемите на манталитета. А това са неща, за чиято промяна се иска търпение и упорита работа. Александър Събев от София препоръчва, българите да си зададат и някои основни въпроси:

“Не е зле да се запитаме за някои наши български основни идеали и стремежи, като национално обединение, достойнство, национална идентичност. Имат ли тези неща място и значение при членството в ЕС? Как ще се защитят малките страни като България от големите, могъщи и богати при налагащия им се глобализъм в развитието на света?”

Важни въпроси подхвърля г-н Събев, които без съмнение имат връзка с работата на бъдещите евроизбранници и неусетно преместват темата към качествата, които те трябва да притежават. Тодор Цонковски от София също говори за тази връзка и пише, че избранниците трябва да помогнат на България да запази своята идентичност в рамките на ЕС. Освен това той повдига и въпроса за контролът над евродепутатите. Ето накрая и част от писмото на д-р Милица Даскалова, която приписва част от слабостите на бългтарската политическа класа на това, че тя е още твърде “млада по възраст” и допълва :

“Присъединявайки се към ЕС, тя трябва да забрави и да се откаже от основни за нея принципи, каквито са щуробаджанащината и корупцията. За тази цел, смятам, че най-подходящите хора са младите, дори не още формирани политици, но добри експерти в различни области. Хора с по-широко виждане, които могат да разберат и защитят една по-висша, дори абстрактна идея. Хора, които могат дори да загърбят конкретен личен интерес с ясното разбиране, че да спечелиш голямото, трябва да пожертваш малкото. Ролята на тези хора, макар и малко на брой, никак не е маловажна. Те ще трябва да лобират не само за конкретни национални икономически и политически интереси на България, но и да бъдат проводници на политиката на ЕС на Балканите и обратно – защитници на интересите на региона пред ЕС. Смятам, че членството ни в ЕС е най-важната крачка за обединението на разпокъсания след Освобождението български народ. А това ще стане без да се пролее нито капка кръв чрез една икономически силна, политически стабилна и просперираща България. И дано нашите евродепутати не си позволят лукса да забравят, защо са проливали кръвта ни дедите ни. Да, ще гласувам, защото това има значение”

Така завършва писмото на Милица Даскалова, което според редакционното жури заслужава първата награда за месец март.Тъй като писмото си до нас тя е изпратило по електронната поща, очакваме да се свърже отново с нас и да ни напише точния си пощенски адрес, на който да бъде изпратена наградата. Останалите писма, които получават награди за месец март, са на следните слушатали :

Илиан Смилков от село Кърналово, община Петрич, Борис Йовчев , Тодор Цонковски , Балтазар Топчев и Александър Събев – всичките от София. Честито!