1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Отговорите на въпроса за месец юли

През юли традиционният въпрос на месеца на Дойче веле гласеше: Как оценявате шестте месеца членство на България в ЕС? С какво Брюксел помогна на София, какво важно предприе София в Брюксел?

default

Голямото мнозинство слушатели са критично настроени и не виждат промяна към по-добро в България. За Атанас Иванов равносметката е крайно разочароваща. Както и в повечето други писма, неговият отговор посочва болните теми: корупция, престъпност, безработица, посегателствата срещу природата. За месец юни награда получава и Тодор Цонковски, който между другото пише:

Комисията на ЕС елегантно избегна шумния политически скандал. В шестте сфери, в които България изоставаше, били направени промени в конституцията. Всъщност направеното са просто кръпки в една посттоталитарна конституция.”

Александър Събев, чийто отговор също получава награда, припомня – заедно с още неколцина слушатели – две положителни събития, свързани с еврочленството: избраните в България евродепутати и освобождението на медицинските сестри от либийския затвор. Иначе обаче и неговият коментар звучи мрачно:

“Доскоро сроковете, в които се обещаваше, че ще се забележи успех в резултат от помощта на Европа, бяха 13, 15 или 30 години. Преди броени дни тези срокове бяха коригирани на 100 години – тогава България щяла да се изравни с европейските условия на живот. Е, благодарим за откровеността. Няма да го доживее дори двегодишният ми внук. Членството в ЕС е неизбежна необходимост, но описаният от мен апокалипсис не е изненада за умните българи. Очаквахме го и го предвиждахме.”

Според Балтазар Топчев България е влязла в ЕС по милост. Ето какво четем още в това наградено писмо:

“Сега управляващите очакват оттам да завалят много пари. Това народа не го засяга, защото той си е на същото ниво. Ентусиазмът от влизането в ЕС бавно се изпарява. Не пратихме в Брюксел личности, които да защитават интересите на народа – за ракията, за лозята, за АЕЦ Козлодуй, срещу разграбването на държавата. Целта е постигната. Вече половин година сме вътре. Но сега накъде?”

Към този реторичен въпрос на Балтазар Топчев Стефан Димитров добавя още критични разсъждения след приемането на България в ЕС:

“Управлявани сме от бивши агенти на ДС, които като октопод са обхванали всички сфери на политиката, икономиката и обществото. Провежда се убийствена политика на геноцид срещу пенсионерите. Трябваше да се отложи членството ни с 1 година, да се наложат предпазни клаузи, да се изпратят експерти за борба срещу мафията. Иначе и еврофондовете ще бъдат разграбени. Едниственият успех е освобождаването на медицинските сестри с най-голям принос на Германия, но не е ясно кой колко плати на Либия.”

Награда и за Христо Владимиров, в чийто отговор четем сходни критики:

“За какво пълноправно членство в ЕС говорим, когато за всеки чуждестранен наблюдател е ясно, че България е най-бедната страна в Еворсъюза? Не знам точно с какво се занимават ония в Брюксел, но според мен първо трябваше да наложат на България пълното й декомунизиране. Не в ЕС, на Марс да отиде, България не може да се промени, защото винаги носи със себе си кадрите на ДС.”

Този наш слушател е недоволен и от това, че заедно с влизането на България в ЕС отпаднаха и предаванията на ДВ на къси вълни. Софиянци могат да ни слушат на УКВ, но това наистина е слабо утешение за останалите. Тъкмо от София е следващото наградено писмо. Евгени Стоименов коментира:

“Шестте месеца членство на България в ЕС го оценявам като слабо. Живея в София, но по нищо не се чувства, че съм в ЕС. Всеки, който е бил във Виена например знае голямата разлика. Като че ли Брюксел е занижил критериите си, а след последния мониторингов доклад имам чувството, че България вече заявява как ще си членува по своему в него. Най-голямото очакване от българите, че с влизането ни в ЕС ще се въведе законът, не се осъществи. Младите хора, които завършват висше образование на запад, не се завръщат тук. Напълно липсват работодатели, които да им предложат много добри условия на заплащане и реализация. Така страната ни не може да се развива. Тук продължава да се приема на работа по втория начин - чрез роднини или познати, а препоръки от работодател почти не важат. Така беше през социализма. Впрочем окончателното скъсване със социализма у нас не се състоя, а популизмът придобива все по-големи размери и струи от реклами, телевизионни и радио предавания. Но най-голямата пречка за вписване в картината на Европа си остава манталитетът на българина. Като герой на балканския нобелист Иво Андрич той чака нещо да се промени от само себе си. А промяната може да дойде само от вътре, от самите нас.”

Първата награда за месец юли редакционното жури присъди на Велизар Димитров. Ето какво ни пише той:

Вероятно след време датата 1. януари 2007 ще стане пръв от националните празници на България. Трябва да осъзнаем, че от този момент една изолирана в периферията на съвременния европейски и световен цивилизационен процес държава стана част от този процес. Само този факт е достатъчен, за да обявим членството ни в ЕС за най-значимото събитие в най-новата история на България. За съжаление период от шест месеца е твърде кратък, за да заличи катастрофалните последици от тоталитаризма и отчайващо некадърно проведения демократичен преход. За такова заболяване няма бързодействащо лекарство, а едно членство в ЕС не е панацея. Няма как за шест месеца да видим промени, макар и да се прави нещо в тази насока, след като България се хвана на европейското хоро. Как можем да оценим помощта на Брюксел? Смятам, че тя се изразява недвусмислено в настойчивото акцентиране на нерешените или мудно решавани проблеми, в търпението и добрата воля да не бъдат налагани санкции на страната. На свой ред София следи с повишено внимание оценките на Европейската комисия и в интерес на истината се наблюдава известно активизиране. На първо място впечатляват инициативите на главния прокурор Борис Велчев за поставяне на ред в съдебната система. Като знаем колко неподатлив на корекции е този сектор представям си какво ще коства това на инициатора. Радостно явление е и събуждането на обществени организации и сдружения за отстояване на евродирективите по екологията, защитените зони, производствените стандарти и други. Това засега са първите лястовички на нашето европеизиране.”

Пише в писмото си Велизар Димитров, който получава и първата награда за месец юли. Честито на него и благодарности на всички, които ни писаха!

Подобно съдържание