1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Отворен край на присъединителните преговори с Турция

В началото на тази седмица спорът около започването на присъединителните преговори с Турция бе решен буквално в последния момент. И от двете страни на масата на преговорите цари въпреки положителния изход по-скоро трезво отношение що се отнася до изпълнението на многобройните предстоящи задачи. Турция е сега още по-активно под наблюдението на Европейския Съюз, заяви еврокомисарят по разширяването Оли Р

default

�н в рамките на посещението си в Турция на 6-ти октомври. Той призова турското правителство да осъществи енергично необходимите реформи. Турските политици и коментатори определиха като каменист пътя, водещ до пълноправното членство на страната в европейската общност, а премиерът Ердоган го нарече голяма борба, борба с отворен край.

Във вторник сутринта, часове след поставяне на началото на дългоочакваните присъединителни преговори между Турция и Европейския Съюз, настроението в едно истанбулско кафене е всичко друго, но не и приповдигнато.

“Бъдещето ще покаже, че това решение е било правилно. Няма обаче причина да се радваме прекалено рано и да мислим, че ще осъществим при всички положения пълноправното членство в Европейския Съюз”, казва един от клиентите в кафенето, а съседът му по маса допълва:

“Някои европейци гледат на нас като на изостанала мюсюлманска държава. Съвсем скоро обаче те ще се убедят, че това не е така.”

През нощта на 3-ти срещу 4-ти октомври в Люксембург нямаше празненства, прекалено дълго бяха продължили пререканията между Австрия, Кипър, председателството на Европейския Съюз и турския външен министър Абдула Гюл. Накрая стана поне ясно, че въпреки изказаните съмнения 25-те страни-членки на европейската общност заемат еднинна позиция относно поставените цели, както оповести ден след това еврокомисарят по разширяването Оли Рен пред Европейския парламент.

“Определихме ясно и точно, че еврочленството на Турция е нашата обща цел. Също толкова ясно и точно определихме обаче, че става дума за процес с отворен край, резултатът от присъденителните преговори не може да бъде гарантиран.”

Преди да бъде осъществено евентуалното присъединяване на Турция и Хърватия, трябва да се обърне особено внимание на интеграционните възможности на европейската общност, които според Оли Рен изглеждат поне на този етап изчерпани. Европейската конституция бе отхвърлена, финансите не са уредени, настроението сред европейците е скептично що се отнася до по-нататъшното разширяване на общността. Присъединителните преговори с Турция ще продължат дълго време, време, което трябва да използва и Европейският Съюз, смята Оли Рен.

“Става дума за 10 до 15 години. В името на Европа трябва да използваме това време, за да решим собствените си проблеми.”

Британският премиер и настоящ председател на Съвета на Европа Тони Блеър се застъпва за еврочленството на Турция, подчертавайки стратегическото значение на страната. Блеър усеща обаче скептицизма сред населението не само в Австрия, но и във Франция и Германия.

“Проявявам разбиране за съмненията на хората. Става дума за една голяма и сериозна стъпка, би било ненормално, ако тези съмнения не бяха налице.”

Решението на кипърския въпрос, признаването на Армения, спазването на човешките права и религиозните свободи – много са препъни-камъните за Турция по пътя към Европа. Възможно е скоро в Берлин да управлява не канцлер, а канцлерка, Ангела Меркел, известна с негативното си отношение относно пълноправното членство на Турция в общността. Същата позиция заема и Никола Саркози, който има реални шансове да стане следващия президент на Франция. На края на дългите присъединителни преговори би могло да се случи и нещо, което днес изглежда невероятно, а именно самата Турция да реши, че няма желание да бъде членка на европейската общност. Не са малко турските политици, които предвиждат тази възможност. След 10 или 15 години ще се знае повече.